«Тайният грях на Септимъс Броуп»

— Кой е мистър Броуп и с какво се занимава? — запита внезапно лелята на Кловис.

Мисис Ривърседж, която бе заета да реже главичките на увехналите рози и не мислеше за нищо специално, побърза да се съсредоточи, за да отговори на въпроса. Тя спадаше към старомодните домакини, които смятат, че човек трябва да знае нещо за гостите си и че това нещо трябва да е похвално за тях.

— Мисля, че идва от Лейтън Бъзард — каза тя като един вид предварително обяснение.

— В днешни времена, когато пътуването е бързо и удобно — забеляза Кловис, докато с дима от цигарата си разпръскваше малък рояк зелени мухи, — да идваш от Лейтън Бъзард, не е непременно признак на сила на характера. То би могло просто да означава, че въпросния индивид не го свърта на едно място. Е, ако беше избягал тайно от града или го бе напуснал демонстративно в знак на протест срещу неизлечимата глупост на жителите му, това би ни казало нещичко за самия него и мисията му в живота.

— С какво се занимава? — настоя властно мисис Тройл.

— Редактор е на Катедрален месечник — отвърна домакинята — и има огромна ерудиция по такива въпроси, като трансептите (Напречен кораб на църковна сграда (арх.)) в църковната архитектура, месинга в надгробните плочи и влиянието на византийския ритуал върху съвременното англиканско богослужение. Може би е малко прекалено сериозен или вглъбен по определени теми, но, знаете, за да бъде прекарването приятно, компанията трябва да е по-пъстра. Не го намирате прекалено скучен, нали?

— Снизходителна съм към този недостатък — произнесе сурово лелята на Кловис, — ала не мога да простя да ухажват камериерката ми.

— Драга мисис Тройл! — смая се домакинята. — Що за странна идея? Уверявам ви, че на мистър Броуп и насън няма да му хрумне подобно нещо.

— Сънищата на мистър Броуп са ми безразлични, дори да са изпълнени с най-неуместна еротика или безсрамни прояви, в които е въвлечен целият персонал, но в часовете на бодърстване той не би трябвало да ухажва камериерката ми. Твърда съм по този въпрос и споровете са безполезни.

— Сигурно грешите — не отстъпваше мисис Ривърседж, — мистър Броуп е последният човек, който ще ухажва камериерката.

— Напротив, първият, доколкото съм осведомена, но сигурно ще бъде последният, доколкото съм способна да повлияя върху нещата в случая. Разбира се, не ако намеренията му са сериозни.