«Законност и ред»

Наскоро се озовах в Тексас, решен да посетя познати от едно време места и красиви кътчета. Спрях за седмица в овцевъдната ферма, където бях живял преди много години и както правят всички посетители, с охота се впуснах в работата, която се вършеше в момента, а тя се оказа „топене“ на овцете.

Само че тази процедура е толкова различна от обикновеното човешко кръщене, че си заслужава допълнително разяснение. Представете си огромен железен котел с половината огньове на Авернус1 под него. Котелът се пълни с вода, която скоро завира буйно. Вътре се пуска гъста луга, вар и сяра и всичко това се оставя да се задуши и изпари, докато вещерският бульон стане достатъчно силен да опърли третата ръка на самата Паладино.

После тази концентрирана смес се разрежда с галони вода в една огромна каца, след което овцете се хващат за задните крака и се пускат вътре. Натопяват се хубаво с помощта на чаталест прът в ръцете на човек, сложен там специално за тази цел, и се оставят да изпълзят навън по наклонена дъска в едно ограждение, където да изсъхнат или да умрат, в зависимост от онова, което ще постанови състоянието им. Ако някога сте хващали силен, двугодишен овен за задните крака и сте почувствали 750-те волта, които той може да прати с ритници по ръката ви седемнайсет пъти преди да го хвърлите в кацата, вие, разбира се, ще се надявате той да умре, вместо просто да изсъхне.

Казах това само за да обясня защо след топенето Бъд Оукли и аз с радост се проснахме на брега на намиращото се наблизо charco2, доволни от приятното изтощение и чистото съприкосновение със земята, така желано след изтощителните ни усилия. Стадото беше малко и ние свършихме в три след обяд, тъй че Бъд донесе от торбата на седлото си кафе, кафеник, един голям комат хляб и малко бекон. Господин Милс, собственик на фермата и мой стар приятел, се метна на коня си и препусна към ранчото заедно със своите мексикански trabajadores3.