«Генчо Сладкия»

Казват, че преди да се залови със сладкарството, Генчо Димитров Генев въртял някаква търговия. Казват, но казанлъчани си го знаят и помнят само в тази му професия — производител на сладкарски изделия и закуски. И оттам вероятно са му лепнали и името Сладкия.

Сладките Генчо правеше във фурната, която се помещаваше в безистена на площада. Вадеше кифли, краваи — сладки и сусамени, соленки, ореховки, банички и то едни такива, че и да ти е надут коремът като гайда, ще ти се доще да ги схрускаш. Както ще ти се доще да схрускаш и майстора им Генчо, като го видиш с тази лъчезарна усмивка.

Като излезе рано сутрин на площада, висок, строен, със слабо усмихнато лице и живи закачливи очи, облечен в бяло сако, препасан с белоснежна престилка, че като се провикне:

— Сладки!… Сладки!… Ври, ври… па̀ри, ври! Кой ме вика?

Площадът сякаш се променя, оживява се и колоритът му се обогатява.

Сладките нареждаше и носеше в голяма плетена кошница. Продаваше ги по площада и училищата в града. Пък и добър търговски подход имаше!

Мине ли край него майка с дете, той лекичко и тихо пошепне на ухото на детето, загледано в кошницата:

— Плачи!… Плачи!… Търкаляй се, тръшкай се на земята майка ти да ти купи кравайче!

Детето понякога отнася кавгата, но в повечето случаи хруска вкусната сладка.

Друг път скришом подаде кравайчето на детето, майката като го види, че хруска кравайчето, помисля си, че само го е грабнало от кошницата, заизвинява се на Генчо.

— Нищо, нищо, госпожо — заутешава я Генчо — Дете е, дояло му се е! Нека яде! С едно кравайче няма да фалирам!

Но посяга ръка да вземе парите, които тя му подава.

Генчо, както ние казанлъчани си го знаем, си беше голям майтапчия. Душичката му трепереше да си направи майтап навън, пък и вкъщи.

На втори февруари всяка година правеше малки кравайчета, които пускаше в продажба.

Да, но на 2 февруари 1946 година майтапчийската му душичка се изкушила и в калабалъка той пуснал, ей тъй, безплатно, едно кравайче в джоба на милиционера на кръстовището на площада, а друг закачил на задника на виден казанлъчанин.

Не знам кой от двамата се жалвал, но Генчо получил призовка за дело.

И нали за пръв път му се случва да ходи на съд, поизплашил се и затова писал популярните казанлъчани Петър Арнаудов и Митьо Цанев, които да свидетелстват, що за човек е!