«Доктор Мурхед и пациентката»

1229


1 страница из 9
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Роман КимДоктор Мурхед и пациентката

Тя вдигна ръце към лицето си и с треперещ глас произнесе:

— Умолявам ви, спасете ме. Цялата ми надежда е във вас…

Случаят беше действително труден. Доктор Мурхед имаше голяма практика, смяташе се за най-добрия психотерапевт в града, но никога досега не бе попадал на такава пациентка.

Стела Бриш — жена на собственик на два универсални магазина и два хотела — беше много красива. Висока, с тъмно-бронзова коса и продълговати очи с изумруден цвят — никой не й даваше повече от тридесет, макар че бе навършила вече тридесет и седем. Имаше фигура като на двайсетгодишна кънкьорка.

Тя посети Мурхед за пръв път преди пет месеца — след като през нощта бе блъснала край аеропристанището един пешеходец — мексиканец — и раздробила главата му. Тя умееше да кара добре кола, и адвокатът убедително доказа, че е виновен мексиканецът, който се защурал пред колата, — заслепила го светлината на фаровете. При това в джоба на работния му комбинезон бяха намерени цигари с марихуана.

Смъртта на мексиканеца бе нарушила равновесието на Стела. След като няколко пъти поред той й се явяваше на сън, тя дойде при Мурхед.

— Страх ме е да легна да спя. Страх ме е да заспя, той ме чака и пак ще вика. Не биваше да слизам тогава от колата и да го гледам. Не мога да забравя как се гърчеше. А не можех да откъсна очите си…

Мурхед й предписа успокоително лекарство, млечни бани и почивка на морския бряг. Тя замина за Палм бийч, после за Остенде, накрая за Ямайка, и това й помогна — престана да сънува мексиканеца. Но след известно време страшните сънища се възобновиха, сега вместо мексиканеца почнаха да се явяват други хора, понякога познати, но повечето съвсем непознати, и тя ги убиваше по различни начини — стреляше ги, душеше ги или ги премазваше с колата. Изпърво й беше противно, защото жертвите крещяха отчаяно, но после взе да свиква — убийствата не й се струваха вече толкова ужасни, тя спокойно слушаше предсмъртните викове на жертвите, престана да се страхува. И ето че настъпи деня, по-право нощта, когато поредното убийство на сън й достави удоволствие — сякаш умъртвяваше не човек, а сърна или заек. И когато се събуди, почувствува неудовлетвореност, някаква липса, като че й бяха дали нещо и веднага й го бяха отнели.

Доктор Мурхед бе принуден да признае, че болестта прогресира — нужни са по-сериозни мерки.

Комментарии к книге «Доктор Мурхед и пациентката», Роман Николаевич Ким

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!