«Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)»

„Какво донесе Моцарт на света? На световната култура?

Една музика, пълна с неувяхваща младост, с неувяхваща сила, пълна с пролетни мелодии и хармонична красота, която буди човешкото у човека, разкрива непомръкващите хоризонти на вечната радост и доброта, за които човечеството от векове жадува. Като силата на светлината музиката на Моцарт разпръсква тъмнината, прогонва кошмарите и възстановява хармонията на един уравновесен свят, за който като че ли най-големите поети и мислители дълго са мечтали, преди да се сбъдне.“

Посвещавам книгата си

На Джон Уили

— Този е съвсем различен!

Всъщност Леополд Моцарт, който разглеждаше новородения си син, искаше да каже: „Този ще бъде различен“ — но се побоя, че такава самонадеяност може да се сметне за непокорство пред волята божия. И все пак повтори, обръщайки се по-скоро към себе си: — Този е съвсем различен. Сякаш трябваше да се убеждава сам в това. Думите, изречени два пъти, му вляха бодрост. Той се примири дори с бедната, претъпкана и схлупена спалня на третия етаж на Гетрайдегасе №9.

Когато бебето се появи на бял свят, Ана Мария Моцарт поиска да разбере само едно: ще оцелее ли то. Та нали толкова деца й бяха умрели — пет от шестте, помисли си тя с вледеняващ ужас, от който не я избавяше дори преклонението пред божията воля.

Акушерката, помагала при раждането миг преди това, сега държеше бебето нерешително, сякаш не знаеше какво да прави по-нататък. Въпреки колебливостта й Леополд я бе наел, защото минаваше за най-добрата акушерка в Залцбург. Само акушерките могат със сигурност да си изкарват прехраната в Залцбург, помисли той скептично, те печелят по-добре от музикантите.