Спете тихо, братя мили,лека да ви е пръст.Нек над вашите гробовеи да няма кръст! Вий юнашки тук се бихте и без да ви е страх, за свобода кръв проляхте, станахте на прах.И макар вий да умрехте,но ваша животви направи да живейтево веки веков. Всеки с почит ще приказва за ваще дела, за пример ще ви показва на свойте деца,И кога за вази слушатмалките деца,силно, бърже ще затупваттехните сърца. Много от тях ще поискат тъй също кат вас да се бият, да страдаят за свободен глас.Веч почивайте си сладко,юнашки мъже,спете тихо и дълбокос спокойно сърце. Не жалехте за народа ни деца, имот. А за милата свобода своя живот.Но кат левове безстрашнидойдохте при нас;нож, куршуми, кол, бесилки —нищо зарад вас! Видя турчина как бие българският нож, и от него потрепера и злият черкез.Клахте, бихте, с кръв поихтесвойте ножове.И напълно показахтена тез врагове, че не е съвсем угаснал старият вулкан. А е мълчал и приготвял в дънотоо си сам —гъста лава, прах и пепел,огън смесен с дим.Сили готвял, сили трупалсбирал всеки ден. Уморени, изранени и без сън нощя, заградени и лишени от хляб и вода,Вий юнашки претърпяхтераните, глада,и под слънцето стояхтежадни без вода. И кат взехте скъпо, скъпо за своята кръв, вий спокойно посрещнахте славната си смърт…Сгладили се, уравнилиднес тез гробове;сред тревата там пораслиразни цветове. И над гроба кат навеждат свойте връхцове, и пръстта ви кат целуват в свойте цветовце, те на вятъра си шепнат с тих и тънък глас: „Славни мъже спят, почиват, ветре, тук под нас…“.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Мирослава Фъндъкова, Мартин Митов и Вера Бучкова
Публикация: Стефан Стамболов, „Запомни ме, Живот! Поезия и публицистика“, „Абагар“, С. 1993, Съставителство, предговор и приложение проф. д-р И. Радев.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4037]
Последна редакция: 2007-11-14 08:00:00
Комментарии к книге «Над караисенските герои», Стефан Стамболов
Всего 0 комментариев