«Шарени работи»

Чорбаджийска правда. На един чорбаджия кравата пробола друга една крава на някого си селянина. Селянинът отива при чорбаджията и му разправя за тази работа така: „Чорбаджи, едно нещо станало, ама ша прощаваш, не се връща. Моята крава пробола твоята и намерих я умряла на мястото, какво ще правим сега? Аз ша река, дето ще ходим да са съдим, да са потъкмим помежду си по-добре е, затуй кажи, какво ще ми земеш да ти платя?“ „Ще ми купиш друга една крава, хубава като мойта, и ще ми дадеш глоба за кръвнина 200 гроша“ — отсъдил чорбаджията. „Ама чакай, как рекох аз? — повтори селянинът. — Не е тъй. Твоята крава убила мойта крава и ако си право съдил, пада се да ми купиш друга крава, аз глоба ти не ща“ „Какво — рекъл чорбаджията, — мойта крава ли пробола твойта?“ „Хъ — реква селянинът, — тъй.“ „Ама ако е тъй — казва чорбаджият, — то тогаз друга работа, аз не съм длъжен да ти дам нищо, защото твойта крава трябвало да се отбие от пътя на мойта крава, нали я види, че е чорбаджийска, що ще да се вре у нея.“

Производството на името чорбаджи. Между народа се говори, че турците, като минали най-напред в Европа и превзели България, били толкоз мирни и справедливи, щото никакво насилство не възприемали да правят на народа; ами дето се случало да минат и да кондисат, толкоз само задължавали домакина да им направи една горчива чорба — аджи чорба — и тогаз, дето обикновено кондисвали, та го карали да им вари таз горчива чорба, наричали го чорба-аджи. Туй било за много време, додето тези чорба-аджии се възползували от званието си, приучили гостите си да ядат баници и млинове, а горчивата чорба я оставяли за народа. Та от туй останало на чорбаджиите името. Затуй има и пословица: „Доде чорбаджият не яде глаголи-он-го (горчива чорба ли е, какво е), агата баница не може да яде.“