«Лиляна»

Цонка ИлиеваЛиляна

На 27 юни 1944 г., след двайсетчасов двубой с полицията, загива Лиляна Димитрова.

Звездите юнски,едри и единствени,светулки плахив нощните ти дни,изтръпнали.Обезумяла в своето безсилие,нощта се впилавъв всеки миг живот.Не чакала,не искала,задържалана утрото стремителния ход.Прогонвала го, ала той настъпвална светлинатас лазерния лъч.Искрял денят —невинен и безгриженв искрящата си лятнапъстрота,ударил силновсички птичи струни,запял,задъхан с красота.Тогава те видял —усмихнатапод серенадана сватовници-куршуми.Видял рубините,окичили снагата,видял как макразцъфнал до косата —за другоселци —момините думи.И заплакал.Лиляна, Лиляна!Къде си набралатия жар — бадеми в очите си,с тях да разпалвашмомци и вяра?— От изгорените дървета.Къде си налялатая жива вода в сърцето,с нея да храниш гладни и жадни?— От кървави извори.Кой те научи така да любиш?Страшната сила ли —ако се губи,едничка ти да загубиш?— Черните кърпи на майките.Като сълза в очите на момиче,като крило, политнало в света,като първична сила на кокиче,пробило безразличието на снега,като изгряващ лъч, изпепеляващ,като задъхан шепот на цветя,като очакван дъждопад, целуващсъс всяка капка сухата земя,като светилище на жрицаза своя бог, напуснала света,като усмивката на мъченица,като за хляба изгладнял трошичка солси ти, Лиляна,девос червен ореол.Пред силата, с която си обичалаземята си, черняла векове,пред силата, с която си се вричалана Свободата в звездните криле,пред силата ти страшна, задушилана Младостта задъхания вик,пред силата, с която си убиланай-жадния си пулс във оня миг,пред вярата тиколенича! Информация за текста

© 2007 Цонка Илиева

Форматиране като SFB: GeOrg, септември 2008

Издание:

Цонка Илиева. Жива съм. Стихотворения

Контакт 92, Враца, 2007

ISBN 978-954-9325-37-9

Редактор: Марин Ботунски

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9364]

Последна редакция: 2008-10-15 20:10:00

Реклама на сайте