«Моралният куршум»

Снифи сънуваше кристална купа с топки прекрасен, леко разтопен бананов сладолед. Но красивият му сън бе грубо прекъснат. Над самия покрив яростно ревеше грамаден хеликоптер. Още полузаспал, Снифи се изтъркаля от леглото на пода, шмугна се под ръждясалата пружина и замря сред боклуците и праха. Търсеха го! Сърцето му бясно се разтуптя. Но след малко Снифи се успокои. Че нали той е дете? На кого е притрябвал такъв?

Ревът на хеликоптера малко по малко се отдалечи и утихна. Снифи излезе изпод кревата, отмести крайчеца на светомаскировката и внимателно погледна през прозореца. Утринното небе беше бездънно синьо, без нито едно петънце.

Снифи усети глад. Е, сладоледът отдавна бе изпаднал в сферата на легендите, но все трябваше да се яде нещо. Снифи обу скъсаните си маратонки и старите джинси. Той се бе заселил в тази изоставена къща в Брукс преди две седмици, когато закрилящите го бандити от Търговската палата превзеха тази и съседните улици. Снифи измъкна изпод задната стълба ръждясал велосипед, подпря напреко на кормилото бейзболна бухалка с автограф от някога знаменит, а сега отдавна забравен играч, и се отправи към университетското градче.

Пресечката на улиците Брукс и Уейд бе преградена от три изгорели пикапа с надупчени чувалчета пясък в каросериите. Бойците от местните отреди за самоотбрана бяха нашарили ръждясалите ламарини с криви, злобни и болезнено самохвални графити. Зад пикапите двама бандити внимателно се вглеждаха към върховете на дърветата, макар че хеликоптерът не се чуваше никакъв.

Снифи спря, подпря велосипеда до килнатия противопожарен кран и продължи нататък пеш.

Оказа се, че двамата бандити са му познати. По-широкоплещестият се казваше Тръмп. Беше облечен с мръсни, кърпени и прекърпвани джинси и риза, на главата си имаше червена бейзболна шапка с образ на мрачен вълк, от колана му висеше черна скиорска шапчица. Гледайки младото лице на Тръмп, Снифи се помъчи да познае на колко години е той. Четиридесет? Петдесет? Шестдесет и пет? Беше доста трудно за вярване, че този главорез с рядка брадичка е доста по-стар, отколкото изглежда.

Върху надупчената предница на тойотата лежаха парцали, дълъг шомпол и кутия смрадлив разтворител — с тяхна помощ партньорът на Тръмп чистеше пушката си. На гърба на униформената му камуфлажна жилетка пъстрееше прякорът „Гети“, избродиран или от приятелката му, или от майка му, а може би дори от баба му. Тъпчейки парче плат в цевта на винтовката, Гети каза: