«Хиперион»

Консулът на Хегемонията седеше на балкона на абаносовия си космически кораб и свиреше „Прелюдия в до диез минор“ от Рахманинов на древно, но добре поддържано пиано „Стенуей“, докато в блатата под него скачаха и ревяха огромни зелени гущероподобни твари. От север се задаваше гръмотевична буря. Синьо-черни облаци се открояваха като послесмъртни петна върху фона на гора от гигантски голосеменни растения, а слоесто-купестата облачност се издигаше на девет километра височина в кипналото небе. Светкавици къдреха хоризонта. Недалече от кораба, в ограденото гюле, от време на време помръдваха слепешката неясни силуети на влечуги, кряскаха и после стремглаво изчезваха в синьовиолетовата мъгла. Консулът се съсредоточи над един труден пасаж от прелюдията, без да обръща внимание на приближаването на бурята й нощта.

Векторният приемник иззвъня.

Консулът спря да свири със застинали неподвижно над клавиатурата пръсти и се ослуша. В натежалия въздух изтрещя гръмотевица. Откъм гората голосеменни долетя скръбният грак на ято млади врани. Някъде долу, в тъмното, дребномозъчен звяр се обади в отговор и замлъкна. Ограденото поле прибави звуковата си палитра към неочакваната тишина. Приемникът иззвъня отново.

— По дяволите! — изруга консулът и тръгна да се обади.

Компютърът имаше нужда от няколко секунди, за да преобърне и да декодира пороя от разпадащи се тахиони, и през това време консулът си наля чаша скоч. Настани се върху възглавниците в прожекционната кабина тъкмо когато дисплеят светна зелено.

— Започвай — рече той.

— Бяхте избран да се завърнете на Хиперион — прозвуча дрезгав женски глас.

Още не се бяха появили цялостни изображения, въздухът си оставаше празен, като се изключи трептенето на трансмисионните кодове, от което на консула му стана ясно, че особено важното послание произхожда от административния свят на Хегемонията в Тау Сети Сентър. На консула не му бяха необходими координатите на предаването, за да разбере това. Старческият, но красив глас на Мейна Гладстоун не можеше да бъде сбъркан с ничий друг.

— Бяхте избран да се завърнете на Хиперион като член на поклонението пред Шрайка — продължи гласът.

„Да те вземат мътните“, помисли си консулът и се надигна да излезе от кабината.

— Вие и още шест души бяхте избрани от Църквата на Шрайка и утвърдени от Всеобема — продължи Мейна Гладстоун. — В интерес на Хегемонията е да приемете.