«„Под гърма на победите“ (от Иван Вазов, — София, 1914 г.)»

Великият бог на изкуството почти никога не е удостоявал смъртните с велики откровения в размирни времена, когато мечът е сменял арфата и кистата и спокойното проникване в предвечните тайни чрез осветяване всички лица на живота е ставало невъзможно пред гръма на битвите. Дълбоко би могло да се мисли дали неуведаемата прелест на „Двамата гренадери“, „Бородино“ и много още поетически перли от същия род не е в изключителна зависимост от обстоятелството, че те са написани късно след Наполеона. Изглежда, че кристализацията на формите на живота в душата на художника става по определени закони и всеки, който пожелае да пренебрегне последните, ще прахоса светия си труд за работа без ценни резултати.

С най-новата си книга нашият най-стар поет доказва за лишен път колко близко вижда целите на своето изкуство и с каква малка цена иска да си изкупи място между безсмъртниците. Повечето от стихотворенията в „Под гръма на победите“ бяха печатани по вестниците още през първата война. При крайно спадналото по онова време интересуване от литература те се можеха да минат за поезия, защото възторгът пред великолепния подвиг на нашите безименно по-малки братя разполагаше към щедра снизходителност. Днес обаче, когато прегърмяха вече бурите и на славата, и на позора, и ние с по-голям страх се питаме: не притъпи ли ни духовно кошмарът на дългата война, отколкото: ще дойдат ли нови погроми — публиката, която ще се възхити от новите стихове на г. Вазова, ще бъде оная, която след Лозенград и Люле-Бургас превземаше всеки ден из кафенетата и улици Одрин и всяка сутрин влизаше тържествено в Цариград. Защото, ако и млада България би намерила някакви особено големи по-етични достойнства в тая книга, това би значело, че от Сливница и „Сливница“ до днес поезията и изкуството изобщо се още дирят своето място в нашия живот.

Нито с един ред на предговора си авторът не ни открива, че той гледа на своето дело преди всичко като на дело на поет и че не сматря книгата си за стихотворен бележник на политик. Само стихотворенията „Сенките при Аркадиопол“, „Симеон при Мраморно море“ и „Буйните нивя“ съдържат елемент на художественост и обработени вещо с по-нови средства, биха оправдали труда на писателя.