«Cis moll»

So pocht das Schicksal an die Pforte.

Beethoven Отмахна той завесите и тихозастана пред отворений прозорец.Таинствена и чудна лятна нощполухваше с дихание си морнои лееха над сънний мир приветносияние рой трепетни звездици;невнятен говор водеха със тяхв градината събудените ветки.Нощта бе ясна, но злокобен мраксе сбираше Бетховену в душата —и той кръз него нищо не съзре.И тихо пак отдръпна се назад,през стаята премина и замислентой седна пред отворений роял…Разсипаха се звуци бурен вихъри трепнаха прекъснати. Ръцеотпусна той и смъртно бледен ликбезпомощно обори на гърди.И в мрачния му ум злокобни мислисе зароиха, сепнати за миг,тъй както искри изпод пепелтана току-що разровена жарава:— За мене всичко свършено е вече!Слепецът няма слънцето да види.Във безпросветна нощ залутан, саможивее той — да чувства адский ужасна туй, що е загубил безвъзвратно.Слепец! За мен залязоха навекина слънцето лучите — с звуковетена музиката… А едни, едните даваха живот на моя духи светлина на гордите ми чувства.Аз доживях самичък да се видямъртвец приживе, Другите живеятс живота на творенията мои —и само ази зарад тях съм глух.И призракът на мойта чест жестокаме неотстъпно навсъде преследвасъс своя злобен и ужасен смях:„Творецът на хармонията — глух!“Душа жаднее за покой — покойвъв гроба — на чиито двери нямасъдбата ни да хлопа, ни зове!Витаеше веч сянката на смъртнад него и облъхна го със мраз.Но геният, хранител на душата,отблъсна властно удара… Бетховенчело подье и през прозореца стрелнанавъсен поглед в звездни небеса.— Покоят е тъй близо!… За такъв липокой жадней сърцето? Избавленье!В смъртта покой?! Дали не малодушьеза него с своя милкав глас ми шепне?…Де гордото съзнание — че грейвеличие в човешката неволя?!Сляп бил си ти! И Омир бил е сляп;но в слепота от хилядите зрящидничък само той е виждал ясно…Не из очите погледът излиза,а на душата из Света Светих.И аз оттамо счувам дивен ек!То стон ли е на хаоса душевен?Свещен ли плач на бедното сърце?Или е трепет то на ощ незнайни,но горди мисли, зародени в мрака,що божий пръст на нов насочва път?…Не! Не! Живее всемогъщий дух —а с него аз в изкуството живея…И загубата на единий слухнелесно тъй убива идеалът,когато него Висший Слух поддържа!Аз чувствам чрез него буйний пулсна общия живот на естеството —не той ли бие в моето сърце?То не от туй ли страда тъй жестоко?В страданьето е негова живот!И само в него ази ще намеряза нови чувства нови звукове —изкуството чрез тях да обновя…Таз висота достигна, възродена