Прочутият бижутер Ламберти от улица „Дьо ла Пе“ в Париж, чиято къща имаше клонове в Довил, Биариц, Лондон и Париж, излезе от бюрото си, за да придружи до вратата на магазина г-н Шлаим, един от най-известните търговци на перли и диаманти в света.
— Не, драги приятелю! — казваше Ламберти. — Аз никога няма да оставя да ме измамят мошеници. Зная, че те са много хитри и сръчни, но смятам себе си за по-хитър. Няма да ми отнемат розовата перла, бъдете спокоен…
— Слушайте! — отговори Шлаим. — Думата ми не е само за крадци, а по-скоро за ония умели хитреци, които със законни средства успяват да измамят и най-подготвените хора.
— Не разбирам! — промълви Ламберти.
Шлаим се канеше да затвори вратата и да даде на бижутера допълнителни пояснения, когато един великолепен автомобил, носещ чуждестранна марка, се спря пред магазина. Един джентълмен, около 50-годишен, изискано облечен и елегантен, слезе от колата. Ламберти подшушна:
— Извинете ме, Шлаим, мисля, че имам клиент.
Шлаим му стисна ръката и си отиде. Виждайки в лицето на новодошлия сериозен купувач, Ламберти не се поколеба да го посрещне сам. С типичен американски акцент джентълменът произнесе:
— Бих искал да купя една перла, но нещо хубаво, което ще дам да монтират.
Като се има предвид, че тази скъпоценност, предназначена за моята съпруга, трябва да ознаменува една скъпа за двама ни годишнина, перлата трябва да бъде без всякакъв дефект и по възможност да няма подобна на себе си.
— Добре, господине! — каза Ламберти. — Аз притежавам най-хубавите перли на света.
И той се обърна към един от продавачите.
— Моля, покажете на господина колекция „А“.
Продавачът извади от едно малко чекмедже цяла серия перли, които джентълменът набързо разгледа, и заяви:
— Не, тези перли са интересни, но не ме задоволяват. Няма нищо особено!
„Дявол го взел! — помисли Ламберти. — Той е добър познавач.“
След колекция „А“ последва колекция „Б“, но също без успех. Решавайки, че клиентът е наистина от знатен произход, Ламберти го помоли да го последва в неговия кабинет и с голяма предпазливост му показа една перла, една-единствена, невиждана перла, много голяма, с крушовидна форма и нежен розов цвят.
— Никъде няма да намерите подобна, тя е единствена.
— Колко струва? — попита купувачът.
— Двеста хиляди франка.
Тази висока цифра не оказа никакво влияние върху джентълмена. Той отговори:
Комментарии к книге «Розовата перла», Жорж Деламар
Всего 0 комментариев