«Перпетуум–мобиле»

Изобретателят се озърна към вратата, от която безшумно излезе побеляла жена. После погледна учения и остави на пакета торбата1. На лицето му беше застинала виновна усмивка. Ръцете му леко трепереха и той дълго не можеше да развърже възела.

— Ще ви поизцапам…

— Нищо — каза ученият и любезно се усмихна.

— Ето…

Изобретателят сложи върху широката писалищна маса простичко съоръжение. Зачервеното му лице се изпоти.

— Ето какво представлява — поясни той.

— Я да видим как работи. — В гласа на учения прозвуча подигравателна нотка.

— Работи без прекъсване.

Полирана дъска от ебонит. Две стойки от неръждаема стомана. Два бронзови лагера. В тях на стоманена ос — фин стъклен диск.

— А къде е двигателят? — запита ученият и погледна изобретателя право в очите, този път недоверчиво и дори подозрително.

— Ето…

Неоформен яркозелен минерал, голям колкото юмрук. За него в ебонитовата дъска под стъкления диск беше направена вдлъбнатина. Изобретателят дълго се мъчи да постави камъка така, че да не пада. Когато минералът се закрепи на мястото си, стъкленият диск трепна и започна да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. От леката въздушна струя по гладката писалищна маса се раздвижи тънката хартия.

— Мда… И все пак къде е двигателят или моторът, или каквото и да е друго там…

Въртенето на диска се усилваше. Чуваше се как тъничко зазвънтяха лагерите.

— Цялата работа е в камъка. Не е нужен никакъв мотор…

— Изглежда, вашият камък е полупроводников фотоелемент? — запита наслуки ученият.

— Едва ли… Взел съм го случайно по време на една експедиция в Памир.

Ученият повдигна леко черната ебонитова дъска и погледна под нея. После я почука с пръст, като искаше да се увери, че вътре в нея има нещо.

— Цялата работа е в камъка. Случайно открих това… — започна изобретателят.

Лицето на учения стана строго и той отново седна в креслото.

— Не се опитвайте да ме заблуждавате. Не съм малко момче.

— Ама нали виждате…

— Да, виждам. И съм убеден, че това е глупост. Направили сте чудесна играчка. Похвалвам ви за нея. Но нямам време да си блъскам ума къде сте скрили двигателя.

— Главното е в камъка… — плахо възрази изобретателят.

Ученият се наведе рязко над минерала. Въздушната струя от въртящия се диск си играеше с един кичур от побелелите му коси.