«Пленница на вятъра»

Ти подкрепяш мечтите ми, даваш им крила и попътен вятър, за да се извисят. Вдъхваш ми вяра и сила, когато съм унила и обезсърчена. Споделяш успехите ми, сякаш са твои. Караш ме да се смея. когато ми се иска да плача, свита в някой ъгъл. Ти си единственият мъж ни този свят, на когото мога да простя всичко. За всичко това и за още много неща, Дейв, посвещавам тази книга на теб.

Северната част на Атлантическия океан, бреговете на Тенерифе, Испания

Полунощ, юли, 1850 г.

— Иншаллах, Рамзи, намерих камъка.

Бедуинът се ухили зловещо, оголвайки острите си зъби, и протегна ръка. Върху дланта му искреше голям жълт камък. Разнесе се силен залп, „Източна Индия“ издаде последен стон и се килна на една страна. Мъжът се вкопчи в перилото, а камъкът се търкулна в дланта му. Рамзи протегна облечената си в черна ръкавица ръка изпод гънките на пелерината.

— Дай ми го, Халид.

Халид се подчини без колебание.

Рамзи вдигна камъка на светлината на пламъците, обхванали кораба. Нощта се огласяше от свистенето на сабите и предсмъртните писъци на обречените. Изтрещяха изстрели, заглушавайки виковете на английските моряци, изненадани в леглата си от неочакваното нападение на пиратите. Из тропическия въздух се носеше зловонието на смъртта. Стъпил здраво на палубата, Рамзи завъртя камъка. Отблясъците от светлината избухнаха в разноцветна дъга, отразени от идеално шлифованите фасетки на диаманта.

— „Котешкото око“ — с благоговение прошепна Халид и докосна с треперещи пръсти челото си.

— Не — каза Рамзи и подхвърли камъка към Халид. — Не сме дошли за това.

— Но…

Погледът на Рамзи накара бедуина да замълчи.

— Този камък не струва нищо в сравнение с „Котешкото око“. Гледай да не направиш някоя грешка. Ще разбера.

Загърна се в пелерината, кимна на Халид, че е свободен, и се запъти към стълбата, водеща към каютите. Палубата бе покрита с трупове, но той не удостои с поглед нито мъртвите англичани, нито своите хора. Кръвта се стичаше като пълноводна река по дъските, разплискваше се, докато минаваше през телата на умрелите и умиращите. Спусна се бързо по стълбата и се намери лице в лице с едно английско момче с нежни като на момиче страни. В едната си ръка стискаше пистолет, а в другата сабя.