Имало някога един стар цар, който бил болен и си мислел: „Сигурно скоро ще умра.“
И казал:
— Повикайте ми верния Йоханес.
Верният Йоханес бил най-любимият му слуга и го наричали така, защото цял живот му бил предан.
Дошъл той, изправил се до леглото и царят му казал:
— Верни ми Йоханес, усещам, че краят ми наближава и едничка моя грижа е синът ми. Той е още твърде млад и не винаги ще знае какво да прави. Не мога да склопя спокойно очи, ако не ми обещаеш да го научиш на всичко, каквото трябва да знае и да му бъдеш настойник.
Верният Йоханес отвърнал, че е съгласен.
Старият цар казал:
— Тогава ще умра спокоен и в мир. — После добавил: — След моята смърт ще му покажеш целия дворец, всички стаи и зали, както и всички съкровища в тях. Няма да му покажеш само последната стая в дългия коридор, където е скрит портретът на принцесата от златния палат. Съзре ли лика й, той ще бъде обхванат от пламенна любов към нея и ще се изложи на големи опасности. Трябва да го предпазваш от тях.
Верният Йоханес повторно му дал тържествено обещание. Старият цар не продумал нищо повече, отпуснал глава върху възглавницата и издъхнал.
Положили стария цар в гробницата и после верният Йоханес казал на младия цар какво е обещал на бащата в предсмъртния му час.
— Аз ще изпълня обещанието си и ще ти бъда верен, както бях верен на него, дори това да струва живота ми.
Минал един месец и верният Йоханес казал на принца:
— Време е да видиш наследството си; ще те разведа из бащиния ти дворец.
Развел го навсякъде, качвали се и слизали по стълби и му показал всички богатства и разкошните стаи; не отворил само онази стая, в която бил скрит портретът. А той бил поставен така, че всеки веднага го виждал, щом отворел вратата; пък и бил нарисуван тъй майсторски, че можело да се помисли, че изобразената на платното девойка е истинска.
Ала младият цар забелязал, че верният Йоханес всеки път подминавал една врата и попитал:
— Защо нито веднъж досега не ми отключи тази врата?
— В нея има нещо, от което ще се изплашиш — отвърнал той.
Но царят рекъл:
— Разгледах целия дворец, сега искам да зная какво има в тази стая.
И се опитал да отвори със сила вратата, но верният Йоханес го възпрял и казал:
— Обещах на баща ти в предсмъртния му час, че няма да допусна да видиш това, което се намира в тази стая, защото иначе и аз, и ти може лошо да си изпатим.
Комментарии к книге «Верният Йоханес», Стоевски
Всего 0 комментариев