«Триумфът на Маги»

Всяка събота вечер клубът за запознанства и общуване „Детелинов лист“ организираше танци в залата на Спортното дружество на сговорчивите в Ийст Сайд. За да посетите една такава забава, трябва да сте един от тях. Ако пък принадлежите към категорията на онези, които се впускат да валсират с десния крак, трябва поне да работите във фабриката за кашони на Райнголд. При все това всеки „детелинов лист“ се ползваше с привилегията да придружава или да бъде придружаван от външен човек на една танцова забава. Но обикновено членовете на дружеството водеха кашонените момичета, които си харесваха, и малко външни можеха да се похвалят, че са помръднали крак на редовните танци.

Заради своите безцветни очи, голяма уста и непохватността, с която се движеше по време на полката, Маги Тул ходеше на съботните вечеринки с Ана Маккарти и нейния „човек“. Ана и Маги работеха една до друга във фабриката и по-големи приятелки от тях нямаше. Ето защо всяка събота Ана караше Джими Бърнс да минават покрай къщата на Маги, за да може тя да отиде на танцовата забава заедно с тях.

Спортната асоциация на сговорчивите бе достойна за името си. Залата на дружеството на улица „Овощна“ бе обзаведена с какви ли не изобретения за правене на мускули. С изградената по този начин мускулна маса, членовете имаха навика да ангажират полицията и конкурентните обществени и спортни организации в жизнерадостни битки. Между тези по-сериозни занимания танците в събота вечер с момичетата от кашонената фабрика имаха несъмнено облагородяващо въздействие и в същото време служеха за ефикасно прикритие. Тъй като понякога информацията за предстоящата схватка се разчуваше, в случай че попаднете сред избраниците, които изкатерваха на пръсти потъналото в мрак задно стълбище, бихте могли да присъствате на малка среща средна категория, която се провежда между въжетата.

В събота кашонената фабрика на Райнголд приключваше работа в три часа след обяд. В един такъв ден Ана и Маги си тръгнаха заедно. Решиха да се приберат пеша. Пред входната врата на Маги приятелката й каза както обикновено:

— Бъди готова точно в седем, Маг. Двамата с Джими ще минем да те вземем.

Но какво бе това? Вместо обичайните свенливи думи на признателност от страна на самотната, последва вирната глава, горделиви трапчинки в ъгълчетата на широката уста и едва ли не искрящ поглед в иначе лишените от жизненост кафяви очи.