Рейдър предпазливо подаде глава над перваза на прозореца. Видя пожарния изход и тясна пътека под него, На пътеката имаше овехтяла детска количка и три кофи за боклук. Докато гледаше, иззад най-отдалечената кофа се подаде облечена в черно ръка, която стискаше нещо лъскаво. Рейдър бързо се сви. Един куршум счупи прозореца над главата му и проби тавана, като го посипа с мазилка.
Сега разбра, че и пътеката се охраняваше, както и вратата.
Лежеше проснат върху напукания линолеум, вторачен в дупката от куршума в тавана, и се вслушваше в шума пред вратата. Той беше висок, с кръвясали очи, не се беше бръснал от два дни. Нечистотията и умората се бяха отпечатали върху лицето му. Страхът се беше докоснал до чертите на лицето му — някъде изопнал мускул, другаде изкривил нерв. Резултатът беше изумителен. Лицето му показваше характер, защото се беше променило в очакването на смъртта.
На пътеката имаше един убиец, а на стълбите — двама. Беше в клопка. Все едно, че беше мъртъв.
„Разбира се, помисли си Рейдър, той все още се движеше и дишаше, но само защото смъртта засега не можеше да се справи с него. Много скоро щеше да го спипа. Ще надупчи лицето и тялото му, изящно ще наплеска дрехите му с кръв, ще нагласи крайниците му в някаква зловеща позиция от гробищния балет …“
Рейдър силно прехапа устни. Искаше да живее. Сигурно имаше начин.
Той се претърколи по корем и огледа мръсния, студен и влажен апартамен, в който го бяха изтикали убийците. Това беше съвършен, малък, едностаен ковчег. Имаше врата, която беше под наблюдение, и пожарен изход, който също беше под наблюдение. А имаше и мъничка баня без прозорци.
Пропълзя до банята и се изправи. На тавана зееше дупка, широка почти десет сантиметра. Ако можеше да я разшири и да изпълзи през нея до горния апартамент…
Той чу глухо тропане. Убийците бяха нетърпеливи. Започваха да разбиват вратата.
Разгледа дупката в тавана. Няма смисъл да се занимава с нея. Изобщо не би имал време да я разшири.
Те блъскаха вратата и сумтяха при всеки удар. Скоро ключалката ще се откъсне или пантите ще изскочат от изгнилото дърво. Вратата ще падне и двамата мъже с безизразни лица ще влязат, като изтупват праха от саката си.
Комментарии к книге «Цената на риска», Стоянова
Всего 0 комментариев