«Великата обич (Индийска приказка)»

В Индия царувал едно време цар, по име Асока. На младини той бил гневлив: за нищо и никакво пламвал. Но като знаел, че това е голяма слабост за човека, Асока сполучил да обуздае избухливостта си и да стане спокоен и търпелив.

Царят давал с добрия си живот пример на своите поданици — да закрилят слабите, да помагат на бедните и болните, да не се гордеят, да обичат всички. Той въвел справедливи закони, изградил болници, направил градини, изкопал кладенци за пътниците и стадата, посадил край пътищата овощни дървета.

В Индия живее птиче, наречено кунала. То има кротки и хубави очи. Цар Асока имал син, чиито очи били тъй хубави и кротки, каквито са тия на птичето. Затова го кръстили Кунала.

Асока обичал и сина си, и жена си, царицата Падмявати. Но тя заболяла още когато била млада. Преди да издъхне, повикала мъжа си и му рекла:

— След като умра, ще дойде друга на мое място. Тя ще бъде царица на Индия. Може да ти роди деца. Навярно тя не ще обича моя син. Ала аз няма да видя мир на оня свят, додето той не порасте.

Царят разбрал какво иска да каже умиращата царица и отговорил:

— Не се безпокой, обична Падмявати! Кълна ти се, че каквото и да стане, аз ще обичам Кунала и той ще бъде наследник на престола ми.

Падмявати умряла. Асока се оженил за една млада и хубава жена, по име Сиди. Царският син Кунала пораснал. Със своята доброта, кротост, скромност и трудолюбие той спечелил обичта на целия народ. Когато станал момък, оженил се за Мадави — една хубава и нежна мома, добра като него.

Двете семейства живеели отначало в мир и сговор. Но ето че Сиди родила на Асока син. Тя била горда, обичала властта, па била и много хитра. Откак добила момчето, само за едно мислела: какво да направи, та нейният син да замести Кунала и да наследи престола на баща си. Тя мразела завареника си, но криела умело своята омраза.

Веднъж Асока паднал тежко болен. Тая болест изненадала всички околни, защото царят бил здрав и силен: пръв път боледувал през живота си. Разни лекари го церили, ала никой не успял да го излекува. След като всички се отчаяли и вече очаквали неговата смърт, при болния влязла царицата и почнала да го лекува с магии. За няколко дена го излекувала.

Когато Асока оздравял, той поблагодарил от сърце на Сиди.

— Ти ми върна живота и здравето — рекъл царят. — Никога няма да забравя тази голяма добрина.

А тя му казала:

— Стига да пожелаеш, можеш веднага да ми се отплатиш.

— С какво?