«Хемингуей, островите и течението (предговор към романа „Острови на течението“)»

Макар повтаряна до втръсване, парадоксалната мисъл: най-хубавата книга на един автор е онази, която още не е написал, може да се приложи сполучливо към психографията на романа „Острови на течението“. В края на четиридесетте години Хемингуей се е радвал на световна известност, ала все още мечтаел да създаде най-съвършената си творба. И в едно писмо от края на 1948 година до своя издател и близък приятел Чарлз Скрибнър, Хемингуей за пръв път споделя, че работи над голям роман, който трябва да обхване три части: морето, сушата и въздуха, като ще се разпростре хронологически между 1936 и 1944 година. Накрая добавя, че романът напредва много бавно, защото този път желаел да пише „така хубаво, както никога по-рано не е писал“. Върху романа, които той нарича „голямата книга“, е работил още от 1946 година и с прекъсвания продължава до 1952 година, когато като къс самородно злато се отронва повестта „Старецът и морето“, която първоначално е трябвало да съставлява част от „голямата книга“. До трагичната си смърт на 2 юли 1961 г. Хемингуей обаче не завършва „голямата книга“. Близо десет години за съдбата на ръкописа се знае твърде малко и дори се пускат слухове, че е пропаднал. Във втората половина на 1970 година четвъртата и последна жена на Хемингуей, Мери Уелш, заедно с американския му издател Чарлз Скрибнър-младши, разгласи, че предстои ръкописът да бъде издаден. Действително, през октомври същата година на пазара бе пуснат посмъртният роман „Острови на течението“. Заглавието не принадлежи на Хемингуей, било е избрано от вдовицата и издателя му, като са изхождали главно от местата, където се разиграва действието на романа.

„Течението“ всъщност е мощният Гълфстрийм, който се заражда в Мексиканския залив. На английски думата „течение“ с главна буква означава именно Гълфстрийма, затова заглавието представлява своеобразна игра на думи. Хемингуей е имал слабост към заглавията „Гълфстрийм“ и „течение“. Така сред очерците му, отпечатани в списание „Искуайър“ между 1933 и 1936 година, се срещат и следните: „Навън от течението, писмо от Куба“, „Отново застрелян, писмо от Гълфстрийма“ и „Върху синята вода, писмо от Гълфстрийма“.

Островите пък са Бимини, Куба и крайбрежните „кайос“ на Куба.