«Магазинче за мечти»

Уейн стигна до края на дългата редица сиви камъни, висока колкото човешко рамо, и там намери Магазинчето за мечти. Беше точно такова, каквото го описваха неговите приятели — малка колиба, построена от парчета дърво и желязо, отчасти от коли и няколко реда счупени тухли — всичко това бе небрежно боядисано със светлосиня боя.

Уейн погледна назад по протежение на оградата от скални отломъци, за да се увери, че не го следят. След това плътно притисна пакета под мишница и като изтръпваше при мисълта за собствената си дързост, отвори вратата.

— Добро утро — каза собственикът.

Той също изглеждаше точно така, както го описваха — висок възрастен мъж с хитро присвити очи и отпусната уста. Казваше се Томпкинс. Седеше на стар люлеещ се стол, на чието облегало се бе настанил пъстроцветен папагал. В помещението имаше още един стол, както и маса, на която се виждаше стара ръждива спринцовка.

— Чух за вас от някои приятели — Каза Уейн.

— Тогава вие знаете цената.

— Да — отвърна мистър Уейн. Показвайки пакета. — Но първо искам да попитам нещо.

— Те всички искат да питат — Каза Томпкинс. Обръщайки се към папагала, който премигна с клепачи. — Хайде, питайте!

— Искам да знам какво ще стане.

— Ето какво — каза Томпкинс с въздишка. — Вие ми плащате таксата. Аз ви поставям една инжекция, от която ще заспите. След това с помощта на някои приспособления, които имам в съседното помещение, освобождавам съзнанието ви.

Казвайки това, Томпкинс се усмихна и мълчаливият му папагал като че ли също се усмихна.

— Какво ще стане след това?

— След като съзнанието ви бъде освободено от конкретната действителност, вие ще можете да изберете действителност от безбройните светове, които са съществували на Земята от началото на нейната история.

Ухилвайки се, Томпкинс се поизправи в стола и продължи с ентусиазъм: