«Виждам мъж на стол, а столът го е захапал за крака»

Зад гърба му лежаха Азорските острови, оттатък Херкулесовите врати. Над него бе небето, а под него — лигнята.

— Скръндзава лигня! Скръндзава лигня! — извика Парети към помръкващото следобедно слънце. Изрече го с обидна интонация покрай фаса от пурата си, но не с онази енергия, която обикновено влагаше в ругатнята, защото наближаваше края на смяната и той бе изморен. За първи път изкрещя това преди три години, когато бе подписал договор за работа като жътвар в полетата на лигнята. Изкрещя го, когато видя за първи път мутиралия, лепкав, сив планктон, замърсил този район на Атлантическия океан. Приличаше на проказа върху хладното, синьо тяло на океана.

— Скръндзава лигня — измърмори той. Сега беше нещо като ритуал. Правеше му компания в плоскодънната лодка. Беше сам: Джо Парети и замиращия му глас. И призрачната сиво-бяла лигня.

Той зърна движението на сивотата с крайчеца на окото си. Светлината се отрази в ескимоските му очила с тънък процеп за очите. Той умело извъртя лодката. Лигнята отново се формоваше. Едно бледосиво пипало се надигна над повърхността на океана. Приличаше на туловище на слон. Като се плъзгаше леко нататък, Парети несъзнателно премери разстоянието: около пет фута. Дясната му ръка се напрегна, мрежата се разгърна — странна мрежа върху прът, приличаща много на онези, използвани от индианците в Пацкуаро за ловене на пеперуди. С леко завъртане на рамото, той хвана материята и дръпна.

Лигнята се задърпа и заизвива, не успя да се промъкне през дупките и засмука беззъбо алуминиевата дръжка. Парети прецени теглото на около два килограма и половина, докато я издърпваше на борда и я пускаше в карантинното. Беше доста тежка за малките си размери.

Докато лигнята падаше, карантинното всмука и сгъсти въздуха и затръшна с всмукване капака си върху пипалото. После блендата се затвори върху капака.

Лигнята го бе докоснала по ръкавицата. Парети реши, че няма смисъл да се дезинфекцира веднага. Той приглади разсеяно оредяващата изгоряла от слънцето коса, която бе паднала върху очите му и отново завъртя лодката.

Намираше се на две мили от кулата Тексас.

Беше на петдесет мили в открития океан.

Намираше се до брега на Хатерас, в Диамантените плитчини.

Намираше се на 35 градуса ширина и 75 градуса западна дължина.

Беше доста навътре в полетата на лигнята.

Беше изтощен. Настъпваше края на смяната му.

Скръндзава лигня.

Той тръгна да се връща.