«Пленници да не се взимат»

Почуках и без да чакам отговор влязох в кабинета. Генералът седеше зад масивното дъбово бюро, втренчен намръщено в десетте вградени видеомонитора.

— Мой генерал, отвън чака пратеник от планетата Сарджар — докладвах аз. — Има уговорена аудиенция за единадесет часа. Вече е почти два.

— Нямам време за такива глупости — отвърна с пресипнал глас генералът. — Водя шест войни, имам да възстановявам три икономики, да потуша две въстания. Да не говорим за другите дипломатически ходове.

— Да го поканя ли? — и друг път бях чувал тези оплаквания.

Генералът кимна отсечено без да откъсва очи от екраните. Когато се върнах в приемната, освен нетърпеливия пратеник заварих и посланници от Мустазафин. Всички ме погледнаха нетърпеливо. Знаех какво си мислят — че дългото чакане е някакъв психологически трик. Да си мислят каквото искат.

— Генералът ще ви приеме веднага — обърнах се към пратеника от Сарджал. На лицето му се изписа надежда. Сигурно си мислеше, че стига да избере правилен подход към генерала и ще получи исканата от неговия народ отстъпка. Не исках да го разочаровам. От доста години служа при генерала и знам добре, че съдбата на планетата Сарджал вероятно е била решена преди много дни. Нищо не би могло да накара генерала да си промени решението.

Въведох пратеника и седнах зад моето бюро. Задачата ми по време на аудиенцията бе да предавам документи между генерала и пратеника, както и да охранявам генерала от опити за атентат. Най-често просто седях и слушах.

Генералът хвърли къс, вледеняващ поглед на пратеника и продължи да следи екраните. Най-сетне пратеникът се престраши и заговори с разтреперан глас:

— Ваше превъзходителство, осмелявам се да отнема от времето ви за един важен въпрос. Вие разгромихте нашите армии, но категорично отказвате да приемете нашата мирна делегация. Ние сме в отчаяние, Ваше превъзодителство. Положението ни е крайно тежко. Упълномощен съм да ви уверя, че нашите армии са готови да капитулират при каквито желаете условия, но моля ви, спрете това безсмислено унищожение на нашата планета.

Пратеникът млъкна и загледа умолително генерала, като дишаше тежко.

Генералът му хвърли безстрастен поглед.

— Посланик…

— Аз съм само един пратеник, Ваше превъзходителство. Както знаете, между нашите светове няма установени дипломатически отношения.