«Желанията на Силвърсмит»

Непознатият вдигна чашата си.

— Нека решенията винаги да идват лесно в мислите ви.

— Пия за това — каза Нелсън Силвърсмит.

Те двамата изпиха благоговейно оранжадата си. Навън потокът от хора по Осма улица клокочеше на изток, за да се влее във водовъртежа на площад „Вашингтон“. Силвърсмит задъвка лютивия си сандвич.

— Предполагам, че ме мислиш за откачен — каза непознатият.

— Нищо не мисля — повдигна рамене Силвърсмит.

— Добре казано — отвърна непознатият. — Казвам се Терънс Магинис. Ще дойдеш ли да пийнем нещо?

— Нямам нищо против — каза Силвърсмит.

След около двадесетина минути, те бяха седнали върху захабените червени пейки в барчето на Джо Мангети, където сервираха рибни аламинути и бира. Разменяха философски мисли като всички останали непознати, срещнали се случайно в нюйоркския Гринидж Вилидж в някой слънчев октомврийски следобед. Магинис бе нисък, червендалест здравеняк с убедителни жестове и мъхнат вълнен костюм. Силвърсмит бе строен тридесетгодишен мъж с тъжно лице и дълги, тънки пръсти.

— Слушай сега — внезапно изрече Магинис. — Стига сме се надлъгвали. Трябва да ти направя едно предложение.

— Давай тогава — с апломб произнесе Силвърсмит. Той не напразно бе получил възпитанието си в сложно забърканото социално общество на Байони, Ню Джърси.

— Стана дума за следното — заговори Магинис. — Аз съм представител на една организация, която трябва да остане неназована. Имаме едно безплатно първоначално предложение. Ние ти даваме абсолютно безплатно и без всякакви задължения от твоя страна, правото на три искания. Ти поискваш от мен три неща и аз ти ги доставям, ако това е по силите ми.

— А аз какво правя в замяна на това? — попита Силвърсмит.

— Абсолютно нищо. Просто си седиш и получаваш.

— Три искания — заговори замислено Силвърсмит. — Да не искаш да кажеш три желания?

— Да, може и така да се каже.

— Човек, който осъществява желания е вълшебник.

— Аз не съм вълшебник — твърдо отговори Магинис.

— Но ти осъществяваш желания.

— Да. Аз съм един нормален човек, който осъществява желания.

— А пък аз съм нормален човек, който изказва желания — отвърна Силвърсмит. — И така, първото ми желание е да имам една наистина хубава аудиоуредба, с четири говорителя, магнетофон и всичко останало.

— Ти си хладнокръвен човек — каза Магинис.

— Да не си очаквал да изразя някакво учудване?