«Двойно обезщетение»

Бартолд извърши последните си приготовления. Той посети един малък магазин, където рекламираха разни неща и продаваха други. Остави няколко хиляди долара и си тръгна с малко кафяво куфарче, като го стискаше здраво под мишница. Нямаше да бъде възможно парите да се проследят. Той ги бе спестявал от няколко години в дребни банкноти. А съдържанието на куфарчето бе също толкова тайно.

Той остави куфарчето в касетка на обществения гардероб, пое си дълбоко дъх и се представи в канцелариите на „Интертемпорална застрахователна корпорация“.

Лекарите го преглеждаха и въртяха половин ден. Той попълни всички формуляри и накрая бе отведен в кабинета на господин Грайнс, районния управител.

Грайнс бе едър, приветлив мъж. Той бързо прочете молбата на Бартолд, като си кимаше.

— Добре, добре — каза той. — Като че ли всичко е наред. С изключение на едно.

— Какво е то? — попита Бартолд, а сърцето му изведнъж се разтуптя.

— Въпросът за допълнителните вреди. Няма ли да ви интересува застраховка против пожар и грабеж? Дългове? Катастрофи и увреждане на здравето? Ние застраховаме всичко — от раняване с мускет до такива обикновени, но досадни неща като настинка.

— Разбирам — каза Бартолд и пулсът му възвърна нормалния си ритъм. — Не, благодаря. За момента се интересувам само от застраховката за живот. Работата ми изисква да пътувам във времето. И бих искал да осигуря по подходящ начин съпругата си.

— Разбира се, господине — каза Грайнс — В такъв случай всичко е наред. Разбирате ли условията, които се изискват за получаването на тази полица?

— Мисля, че да — отвърна Бартолд, който от месеци изучаваше стандартните форми на застраховка на „Интертемпорална“.

— Полицата важи за живота на застрахования — продължи господин Грайнс. — И продължителността на живота се измерва само в субективно физиологично време. Полицата ви защищава на разстояние от 1000 години в двете посоки от настоящето. Но не и по-нататък. Рисковете са доста високи.

— Не бих и сънувал да се отдалечавам повече — каза Бартолд.

— И освен това полицата съдържа клауза за двойно обезщетение. Разбирате ли функциите и условията й?

— Така мисля — отговори Бартолд, който знаеше тази клауза наизуст.

— Тогава всичко е наред. Подпишете тук и тук. Благодаря ви, господине.

— Аз ви благодаря — каза Бартолд. И той наистина беше благодарен.