«Късмет»

Когато господ-бог привърши в небесатанебесни залисии, той слезе на земятаи съзова по свят що имаше роди,световния късмет да им разпореди.Застана Турчина пред него първо тамо —на сърмошит чепкен ръкавите зад рамо —и стори темане. „Най-първи се вести,продума господ-бог — какво желаеш ти?“— Аллах — отвърна той, — дай мене Агалъка!Да владам, знаеш сам, това ми е най-сръка.Но воля твоя пак — каквото кажеш ти:човек върши туй, Аллах що отреди!„Да бъде!“ — рече бог… А ей че се задавабезочливия Грък: пред бога той застава,като че не пред бог, ами пред свой ортак —засукал на кравай чак до уши мустак.— О Кириос, дари на мене Агалъка —избърболеска той; — ти знаеш не за мъкае Гърка Грък роден… Късмет според човек!А пък поминъка со Агалък е лек.„Да — каза бог, — но виж, че Турчина преварии зе го. Избери ти дар от други дари.“— Когато е така, дай мене Хитростта:и с нея видя щем да минем на света!„Да бъде!“ — рече бок… А още недорекъл,ей чорлавий Еврей се прязглава затекъл,с брада до пояс чак, и блед и запъхтян,отмеря отдалеч метан подир метан.— Дай мене, Яхова, каквото ми се пада!На верния си раб дай малката награда —дай Агалъка мен… Мерак ми е това…И с малкото съм аз доволен, Яхова!„Ей, Агалъка го отнесе веч Агата,следнего Гърка пък отиде с Хитрината —остава…“ — Яхова, Парата дай тогаз!И с най-нищожното съм пак доволен аз.„Да бъде!“ — рече бог… А ето низ баиряи Българина се задава най-подиря,нехайно замотал един през други крак,над вежди рунтави нахлупил сив калпак.Дохожда, спира се и все се пак втелесва,и гузно по тила с два пръста се почесва:— Дойдох ти, господи, да ме даруваш с дар —дари ми Агалъка… да бъда господар…„Де беше по-напред? Раздяла вече станаи зарад теб сега един късмет остана.“— Прощавай, господи, по пътя закъснях:па малко и таквоз… на път се поуспах.Царвули нали е, изсъхнаха по жега,та да покиснат ги изух, да ми не стега,а пуста дрямка… На че там съм и заспал.„Затуй ще мъкнеш ти сега такава хал! —отвърна господ-бог: — Такъв ти е късметя!Кисни цървулите! И таз, що те сполетя,ти подир ралото влачи я чак до гроб…Земята работи — и неи бъди роб!“ Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Силвия Гогова и Виктор Гугушев

Публикация

П. П. Славейков, Събрани съчинения в осем тома, том 1. Български писател, С. 1958.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6628]

Последна редакция: 2008-04-22 10:00:00