«Царица-птица»

Имало едно време три бедни сестри. Всяка сутрин, щом изгрее слънцето, ходели да го питат коя от трите е най-хубава.

— Слънчице мило и златно — казвали му те, — коя от нас е най-лична и най-хубава?

— И голямата е хубава, и средната е хубава — отговаряло слънцето, — но като малката друга няма по света: тя е най-лична и най-хубава.

На големите сестри това никак не се харесвало. Те намразили малката си сестра и намислили да я погубят. Веднъж имало сбор в едно село. Пременили се трите сестри и отишли на сбора. През деня станало голямо хоро. Гръмнали гайди и тъпани, та се разиграло мало и голямо.

Хванали се на хорото и трите сестри: големите на едно място, а малката при своите другарки. Запели двете сестри — никой не ги забелязал. Но като запяла малката, цялото хоро се спряло да слуша медения й глас. Всеки се чудел отде е това хубаво момиче, което пее като славей.

Мръкнало се. Тръгнали хората да си вървят. Тръгнали си и трите сестри. Пътят им минавал през гора и през река. Двете сестри се надумали да избягат и да оставят малката в гората, за да я изядат зверовете. Щом стигнали досред гората, двете припнали, та побягнали и оставили сестра си сред тъмната гора. Момичето почнало да плаче от страх. Викало сестрите си, но никой не му се обадил. Най-после, като стигнало до реката, уплашило се да върви по-нататък самичко, та се покачило на едно високо дърво да пренощува.

Рано сутринта царският син излязъл на лов. Стигнал до реката и слязъл да си напои коня. Ала конят не рачил да пие, само цвилел и си вдигал главата нагоре. Слугите го закарали по-нататък, уж на по-чиста вода; той пак не искал да пие. Чудел се царският син, чудели се и слугите: никой не можел да разбере защо конят си вири главата и не поглежда водата.

По едно време князът погледнал нагоре и що да види: на върха на дървото стои мома и грее като слънце! Царският син й викнал:

— Какво правиш там, момиче? Слезни долу да видим коя си: мома ли си, или самодива.

— Не съм самодива — рекла тя, — аз съм сираче, без майка и без баща.

— Слез, моме, не бой се!

Момата слязла от дървото и царският син я качил на коня, па я откарал в столицата. Влезли в двореца. Царят видял момата, харесал я много и оженил сина си за нея.