«Писмо III»

Вчерашният ден беше за мене ден на тежки изпитания. Божественият трибунал, който в последньото време се е решил да разгледа съдбата на многострадалният и дълготърпеливият български народ, счита за представител на тоя народ не болградският херой Антона Парушова и не „Добродетелната дружина“ с нейният „пиянствующий, буянствующий и дома неночующий“ поп Герасима, а мене, Недялка Пандурски. Вследствие на няколко прошения, подадени против моята личност от страната на множество живи и умрели наши „патриоти“, мене повикаха вчера на съд и накараха ме да отговоря на сичките оние обвинения, с които в. „Независимост“ обсипва българските обществени дела. Напразно аз протестирах пред шестокрилите жандарми и доказвах им, че не мога да се явя на съд дотогава, дорде не бъде повикан и попът из българската черкова в Букурещ; напразно аз виках, псувах и молих се да ме оставят в магарешкият рай до второ пришествие, т.е. до онова време, в което вагабонтите ще да отидат в мъката, а българският народ ще да наследи царство небесно; най-после, напразно аз ги уверявах, че не съм бил нито член на „Добродетелната дружина“, нито болградски депутатин в румънската камара, нито пък кредиторин на нашата млечна екзархия.