«Лъчезарната княгиня (Персийска приказка)»

Имало едно време в едно далечно царство княз, който бил едничко чедо на баща си и майка си.

Князът бил страстен ловец. Като излезе от вкъщи, понякога не се връщал и по цели дни.

Царят и царицата седели веднъж и си приказвали.

— Много надалеч отива нашият син — казала царицата. — Страх ме е да не му се случи някакво нещастие.

— Най-голямото нещастие, което би могло да му се случи — рекъл царят, — е да отиде към юг и да попадне случайно в царството на Лъчезарната княгиня.

— Че какво ще му направи тя?

— Разправят, че баща й убивал всички, които поискат да се оженят за нея.

На сутринта царицата казала на княза:

— Ще те помоля за нещо, сине мой. Обещаваш ли да ме слушаш?

— Обещавам, мамо.

— Когато излизаш по лов, върви, накъдето желаеш, само недей отива към юг.

— Защо, мамо?

— Недей ме пита защо.

— Добре, няма да отивам.

И наистина князът се стараел да избягва забранената посока, макар че любопитството го подтиквало да узнае какво има там.

Ала веднъж, като подгонил една сърна, той се отдалечил в гората много навътре. Стигнал до един гъсталак, от който напразно се мъчил да излезе. Като се лутал, толкова се забъркал, че не можел вече да определи къде е изток, запад, север, юг. Тръгнал, накъдето му видят очите.

По едно време излязъл на широка поляна, заобиколена от дървета. По тях били накацали сума папагали: брой нямали. Всички били хубави, пъстри и едри. Князът решил да убие един. Прицелил се и пуснал една стрела. Но напразно. Стрелата не ударила птица. Всички папагали хвръкнали, само един останал.

Тоя папагал бил цар на папагалите.

С ядовит глас креснал той на отлитащото ято:

— Хей, безобразници! Не ви ли е срам да оставяте царя си в опасност? Наместо всички да се грижите за мене, вие гледате да избягате, а мене да оставите. Разбойници!

Като се раздал тоя гневен глас, папагалите се опомнили и почнали да се връщат един по един назад и да кацат по дърветата около поляната.

Тогава царят папагал им казал:

— Ако не се бяхте прибрали, щях да ви наклеветя на Лъчезарната княгиня и тя щеше да ви накаже. На едни щеше да отреже кълвуните, на други — опашките, а на трети — крилата.