«Обущарят Макс»

1089


1 страница из 4
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Живял някога обущар на име Макс. От сутрин до вечер той кърпел скъсани ботуши и обувки и живеел добре със спечелените пари, но понеже имал добро сърце, раздавал пари на сираци, сиромаси и вдовици.

Един ден обущарят решил да се ожени и след като се посъветвал със свещеника, поискал ръката на една вдовица на име Резе. Тя умеела да гадае, ходела да чете молитви и да пее погребални песни при умрели. Често правела предсказания и лъжела суеверните хора. Невежите й вярвали и с уважение я наричали „госпожа Резе“.

Госпожа Резе се ядосвала много, че мъжът й раздава пари на бедните. Една вечер, след като той дал последния си грош на един просяк и се прибрал у дома, Резе го наругала и го изгонила от къщи.

Тръгнал Макс из града накъдето го носели краката и водели очите. Не разбрал как стигнал пределите на града. Там видял търговски керван, който се отправял на далечен път. Макс помолил водача да го вземе като конегледач. Той се съгласил и Макс се присъединил към кервана.

През цялото пътуване клетият обущар се грижел денем и нощем за животните и за спокойния сън на своя господар. Накрая керванът пристигнал в един голям град. Когато спрели на площада, Макс видял познат търговец, на когото викали Дебелия Юрген. Той бил много хитър и понеже добре знаел колко трудолюбив и добър човек е Макс, веднага го поканил в дома си. Щом влезли вътре, Дебелия Юрген му дал нови дрехи, нагостил го богато и му предоставил най-хубавата си стая да си почине. На сутринта го завел в един от магазините си, в който се продавали дрехи, и му предложил да работи за него. Макс се съгласил. Но нали бил добър и състрадателен започнал да раздава на сираци и просяци дрехи и пари от печалбата. Така пропилял хиляда жълтици. Търговецът обаче не казал нищо, защото искал да остави Макс да задлъжнее и да го превърне в свой роб.

В същото време слуховете за милостивия Макс достигнали до двореца. Царят го поканил на пищна гощавка с множество вкусни ястия и напитки. Когато Макс пристигнал в двореца, царят го посрещнал любезно, хапнали, пийнали, а после го попитал откъде идва и с какво се занимава. Макс отговорил, че е търговец. За да го изпита, царят извадил един скъп пръстен от пръста си и попитал какъв е камъкът и каква му е цената. Макс взел пръстена, стиснал го между зъбите си и счупил камъка.

Комментарии к книге «Обущарят Макс», Стоевски

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства