«Богове»

Представете си една Вселена, чиито обитатели са се развили до такава степен, че са достигнали максимума на своето съществуване. Те покорили пространството и времето. Разкрили всички закони, на които е подчинена Вселената им. Открили най-малките частици в нея. Стигнали до всички нейни кътчета, кръстосвайки пространството. Превръщали материята в енергия и енергията в материя. Те самите отдавна се били освободили от истинските си материални тела. За Тях не било проблем да се материализират в каквито телесни форми си пожелаели. Вършели каквото искат. За Тях нямало ограничения. Те дори направили така, че Вселената им да не си променя размерите, както другите около Тях, тъй като Вселената им вече отивала към своя край (или към своето ново начало). Нямали нужда от нищо за да продължат своето съществуване. Те били ВЕЧНИ.

След като изцяло изучили собствената си Вселена, решили да изследват тези около Тях — единственото, което им останало да вършат. Обикаляли от Вселена на Вселена. Изучавали законите, които ги направлявали. Събирали информация. Носейки се из тях, Те попадали на най-различни Вселени. Натъквали се на зараждащи, намирали умиращи. Те самите само предполагали какво е било в началото на сътворението на Тяхната Вселена. Били много доволни когато разбрали, че теориите им били верни до последния детаил. Откривали Вселени подобни на Тяхната, които не им били толкова интересни. Въпреки това от тях също събрали доста ценни данни. Попадали на Вселени с изключително странни закони. Те будели най-голям интерес у Тях, тъй като криели много загатки. Но и това не било проблем, защото Те можели всичко.