«Капанът»

Семиш, нужна ми е помощ. Ситуацията става опасна, така че идвай, не се бави.

Ти беше прав, стари приятелю. Не трябваше да се доверявам на земляните. Както неведнъж си казвал, те са хитър, невеж и безнравствен народ. Но не са толкова глупави, колкото изглеждат. Започвам да се убеждавам, че размерът на пипалата не е единственият критерий за разумност.

Колко нелепо се обърна всичко, Семиш! А планът ми изглеждаше толкова добре изпипан…

Ед Дейли забеляза нещо блестящо навън, но мързелът взе връх над желанието му да изясни какво представлява.

На другата сутрин, когато се събуди, той се показа от прозореца навън, за да огледа небето. Облаците не обещаваха нищо добро. Цяла нощ валя и сега от всички дървета капеше. Фургонът им изглеждаше като остров сред този пейзаж, а междуселският път, който водеше нагоре в планината, сигурно бе затрупан от бурята. Дейли настръхна от студ.

Приятелят му Търстън, все още по пижама и с недоспало, изпито и безразлично като на Буда лице, отиде към вратата.

— През първия ден от отпуската винаги се изсипва потоп — констатира той. — Природен закон.

— Днес пъстървата може и да кълве — отбеляза Дейли.

— Това си е нейна работа — отвърна Търстън без възторг. — Според мен е много по-разумно да разпалим камината, да се разположим пред нея и да си пием билков ром.

Двамата вече единадесета година прекарваха заедно кратката си есенна отпуска, като всеки си имаше основателна причина за това.

Дейли беше романтично привързан към всякакъв вид екипировки. Всички продавачи в магазините за модни спортни облекла в Ню Йорк го познаваха. Мереха на високите му, кльощави рамене скъпи грейки, с които можеше да отиде дори в Тибет да търси Снежния човек. Увещаваха го да си купи миниатюрна печка с хитра конструкция, която не гасне дори по време на ураган. Опитваха се да му продадат причудливо извити ножове от висококачествена шведска стомана и още много други съблазнителни и полезни вещи.

Дейли обичаше да усеща тежестта на малката, изящна манерка до бедрото си и прехвърлената през рамо пушка от закалена стомана. Манерката най-често беше пълна с ром, а най-опасния дивеч, по който бе гърмял с пушката, бяха картонените мишени. Независимо от ловните си наклонности, Дейли имаше добро сърце и не можеше да причини зло нито на животните, нито на птиците.