«Шестте лебеда»

Веднъж един цар отишъл на лов в гората и подгонил някакъв дивеч, но препускал толкова бързо, че никой от свитата не можел да го следва. Щом се свечерило, той спрял коня, огледал се и видял, че към него идва една стара жена, която непрекъснато си клатела главата. А тя била вещица.

— Любезна жено — рекъл й той. — Не може ли да ми покажеш пътя, та да изляза от гората.

— Да, царю — отвърнала тя, — мога, но при едно условие. Ако не го изпълниш, никога няма да излезеш от гората и ще умреш в нея от глад.

— Какво е това условие? — попитал царят.

Имам дъщеря — рекла старицата, — която е толкова хубава, че няма да намериш равна на нея в света и тя заслужава да стане твоя съпруга. Ако я направиш царица, ще ти покажа пътя и ще излезеш от гората.

Измъчван от голям страх, царят се съгласил и старицата го завела в къщурката си. Там дъщеря й седяла пред огнището. Тя посрещнала спокойно царя, като че го очаквала, а той се уверил, че е много хубава. Но въпреки това не му се понравила и не можел да я погледне, без да изтръпне. След като качил девойката на коня пред себе си, старицата му показала пътя и царят се завърнал в двореца си, където скоро вдигнали и сватбата.

Царят бил вече женен веднъж и имал от покойната си съпруга седем деца, шест момчета и едно момиче, които обичал повече от всичко на света. Понеже се опасявал, че мащехата няма да се отнася добре с тях и може да им стори някакво зло, той ги завел в един усамотен замък сред гъста гора.

Замъкът се издигал сред такива потайни места и било толкова трудно да се намери пътят, който водел натам, че и царят нямало да се оправи, ако една орисница не му била подарила кълбо прежда с чудно свойство: щом го хвърлел пред себе си, то се размотавало самичко и му показвало пътя. Но царят ходел толкова често при своите деца, че отсъствието му обърнало внимание на царицата; започнало да я мъчи любопитство и тя решила да разбере защо царят ходи в гората. Дала много пари на прислужниците му и те й издали тайната; казали й също за кълбото, което можело да показва пътя.

Но тя не намерила покой, докато не узнала къде царят крие кълбото; после ушила бели копринени ризки и понеже била изучила от майка си магьосничеството, вшила във всяка по една магия.

Веднъж царят отишъл на лов. Тогава царицата взела ризките и тръгнала към гората, а кълбото й показало пътя. Като видели отдалече, че някой идва, децата помислили, че пристига баща им и изтичали радостно да го посрещнат.