Според легендите отначало била Извечната Катерица, заради която Извечният Пръч се зародил от небитието. Те заченали човешкия род и после отвратени си прегризали гърлата. Едно доста окуражаващо начало. Някой попитал: ами откъде се взела Извечната Катерица? Един отчаян хакер отговорил — бъг в програмата на Господ. Което сигурно означава, че Господ програмира на Borland C++/Delphi.
И. И. Какво да ви кажа. Мога да ви кажа само, че всякакви съвпадения на имена и места са толкова случайни, колкото и изненадващият резултат от компилирана на Borland C++ 2.0 програма.
1.Ето — път, широк може би колкото три замъка, а от двете му страни са се наредили високи мраморни хора с оръжия в ръце и се усмихват на пътниците, които минават на безопасно разстояние от тях. Ето и Кралят на Мраморните хора — подпрял се на една празна мраморна рамка на врата, поникнала сякаш от свежозелената трева, потропва с мраморен крак, гледа изкосо малките хора и си тананика иронично. Какъв купон.
Това беше така нареченият път на Ходещата Воля, по името на Краля на Мраморните хора. Аскър и Криси излязоха на него половин час след като напуснаха страноприемницата. Аскър започна да разправя какво знае за него. Мраморните хора били една от най-древните раси, повелители на Волята, Разума и Съвестта, поради което били отбягвани старателно от останалите народи. И тъй като Мраморните хора не умеели да си строят пътища, а онези, които умеели съвсем не изгаряли от желание да улесняват Волята, Разума и Съвестта да се предвижват от град на град, Мраморните хора изведнъж обявили пътищата за нещо подобно на четирилистни детелини и започнали да се нареждат от двете им страни, прекарвайки така два, дори по някога три живота. Напълно естествено било изведнъж светът да се покрие със страшно много изоставени пътища, тъй като пътищата с Мраморни хора се считали за по-тежко бреме и от чумата. С времето различни кралства подели борба с тях и дълги години какви ли не хора тъпчели мраморните им остатъци в кралските зали и алеи. Най-сетне Кралят на Мраморните хора събрал малкото оцелели от племето си, свикал голям съвет в Мрамор Планина и там взели важно решение за стратегическа отбрана. Настанили се на най-главния по онова време търговски път Сетрис — Ахай, Кралят си издигнал мраморна рамка за врата, подпрял се там и, както било вече запланувано, изведнъж всички пътници престанали да им обръщат внимание.
Комментарии к книге «Спящата Катерица», Даниел Апостолов
Всего 0 комментариев