«Антитела»

Всеки добре помни къде е бил и какво е правил в момента, когато предателски са убивали някой велик човек. Ганди, папата, Тачър… Телеграфната лента на историята завинаги се е отпечатала в чувствата ни. Един политик може да бъде убит, но идеите му обикновено продължават да живеят. Те си имат собствена съдба. Но в такъв случай колко по-опасни са например идеите на математиците?…

Когато за пръв път се разпространи вестта за „теоремата на търговския пътник“, аз бях зает с ремонта на разглобения компютър и тъкмо се мъчех да сменя изгорялата мрежова карта. На другия край на офиса запищя терминалът на Джон — беше дошла поща. След минута се обади и моята работна станция.

— Здрасти, Джеф! Чети!

Аз продължих да набутвам новата платка в слота. Джон не е най-важният човек в моя списък, че да се откъсвам от работа заради него.

— Някой е получил доказателство, че NP-пълните задачи се свеждат до P! Вима съобщение, мъчат се да използват това, за да намерят решение на „теоремата на търговския пътник“ и нейните производни. Май тази година първи април е поизбързал, а?

Бързо пуснах кутията на компютъра на пода и седнах пред монитора на работната станция. Поредната хипотеза за квадратура на кръга, още един епизод от войната в математическите кръгове… или нещо по-сериозно?

— Кога дойде съобщението? — викнах над преградата. Сороя, която минаваше покрай моята клетка с чаша кафе в ръка, ми хвърли неприятен поглед: в открити офиси като нашия викането не се одобрява.

— Току що — отвърна Джон.

Отворих си пощенската кутия и погледнах върха на списъка. Първа стоеше бележка от началството относно нуждата от внасяне на разнообразие в методиките на обучение. Не, нататък… администрацията се канеше да закрие местата за пушене и да направи целия колектив поголовно непушачи. Хм-м-м… Следващото.

То бе преадресирано: в началото стояха адреси на стотици мейл-сървъри, от Адис Абеба до Улан Батор. Преди да стигне до нашия пощенски сървър, писмото бе пропътувало от Тайван до Рочестър, щат Ню Йорк, беше прелетяло през океана, разпратило се по всички точки и се бе озовало в нашата компания, където го бяха препратили на целия инженерен и ръководен състав. Доколкото ми беше известно, първият щастливец, успял да го прочете, беше Ерик Канарчето.