«За Рая ли бяха, или за Ада?»

— Ти излъга?

— Призна си! Призна си! Излъга!

Семейството се състоеше от четирима: Маргарет Лестър, вдовица, на 36, Хелън Лестър, дъщеря и, на 16, неомъжените лели на Мисис Лестър — Хана и Хестър Грей, близнаци, на по 67. От събуждане до заспиване, трите жени прекарваха времето си възхищавайки се на малката, гледайки промените по лицето и, отразяващи промените в душата и, която обогатяваше техните собствени с младостта и красотата си, в слушане музиката на гласа и, мислейки колко богат и красив става света с този подарък от Бог, чудейки се, колко ужасен би бил той без светлината, която им дава.

По природа, възрастните дами бяха мили и добри, но поради наложените морални устои бяха толкова безкомпромисно стриктни, че ги правеха най-малкото пуритански настроени, ако не сурови. Влиянието им беше доста ефективно в къщата, дотолкова, че майката и дъщерята приеха морала и начина им на живот почти весело, щастливо и без въпроси. Беше им станало втора природа. И така в този мирен рай нямаше ни сблъсъци, ни съмнения, ни грешки, ни разбити сърца.

Лъжата нямаше място там. Беше недопустима. Говореха абсолютната истина, желязната истина, непреклонната безкомпромисна истина, оставяха фактите сами да говорят за себе си. Но един ден, под удара на обстоятелствата, ценността на къщата излъга и после си призна през сълзи и самообвинения. Няма думи, които да може да се изрази смайването на лелите. Като че ли небето беше паднало, като че ли земята беше разрушена с един удар. Те ту ставаха ту сядаха, почервеняваха и побледняваха, взираха се без думи във виновната, която лежеше в краката им и целуваше ръка ту на едната, ту на другата, плачейки и умолявайки за прошка, но без отговор, прегръщайки крака ту на едната, ту на другата, но виждайки само огромният гняв по стиснатите им устни.

Два пъти леля Хестър каза вледеняващо:

— Ти излъга!

Два пъти леля Хана повтори ужасена:

— Призна си! Призна си! Излъга!

Това беше всичко, което можаха да кажат. Ситуацията беше нова, безумна, невероятна, не можеха да я проумеят, не можеха да я управляват, тя почти парализира говора им.