«Абракадабра»

За първи път от доста време насам на „Неуморимия“ се бе възцарила тишина. Той стоеше в Сириуския космодрум. Дюзите му бяха изстинали, корпусът беше изподраскан от космическите частици. Корабът напомняше спортист, изнемощял след бягане на дълго разстояние. И много естествено: бе се завърнал от дълъг полет, който съвсем не бе минал гладко.

Но сега, в космодрума, то очакваше заслужена кратка почивка. Покой, блажен покой! Никакви грижи, никакви критични минути, никакви неприятности, толкова обикновени при два полета на ден. Покой и нищо друго!

— Ух!

Капитан Макноот почиваше в каютата си. Вдигнал крака на бюрото, отпуснал тяло, той блаженстваше. Моторите не работеха. За първи път от няколко месеца не се чуваше дяволското им боботене. Четиристотинте човека от екипажа се разхождаха и забавляваха в близкия голям град под ослепителното слънце. Довечера, когато старшият офицер Грегори се заеме пак със задълженията си, капитанът ще потъне в благоуханния здрач и ще обикаля залетите с неонова светлина местни забележителности.

В това е целият разкош на дългоочакваното кацане. Хората могат най-сетне да помислят за себе си и да се позабавляват кой както си ще. На космодрума няма нито работа, нито опасности, нито отговорности, нито тревоги. Сигурен пристан и утешение за уморените скитници.

— Пак ли? Уф!

В каютата влезе старшият радист Бермън. Той беше един от петимата или шестима, останали на пост. Лицето му изразяваше досада, че не може да се заеме с нещо по-интересно.

— Току-що постъпи радиограма, капитане!

Той подаде листа и зачака: капитанът ще я прочете и може би ще издиктува отговор.

Макноот взе листа, свали краката си от бюрото, поизправи се и прочете на глас:

ТЕРА, ЩАБ-КВАРТИРАТА

ДО „НЕУМОРИМИЯ“.

ОСТАВАТЕ В СИРИУСКИЯ КОСМОДРУМ ПО СПЕЦИАЛНО НАРЕЖДАНЕ. НА СЕДЕМНАДЕСЕТИ ПРИ ВАС ПРИСТИГА КОНТРААДМИРАЛ ВЕЙН В. КАСИДИ.

Макноот вдигна очи от радиограмата. Обгорялото му лице вече не изразяваше удоволствие. Той тежко въздъхна.

— Нещо неприятно ли? — разтревожено попита Бермън.

Макноот посочи трите тънки книжки, украсяващи бюрото му.

— Средната, страница двадесета — поиска той. Прелиствайки книжката, Бермън намери мястото, където се казваше:

Вейн В. Касиди, контраадмирал, главен инспектор на корабите и складовете.

Бермън с мъка преглътна слюнката си.

— Това значи?…