«Проблемът на слугата»

Затова не беше изненадващо, че размахваха ръце към Всеобщия слуга, Работника на цивилизацията, Момчето за всичко и тържествуващо крещяха, обзети от еднаква възбуда, своята преливаща от страх молба:

— Служи ни, Гарома, служи ни, служи ни!

Ами покорните овчици, които през момчешките си години пасеше из североизточните земи на шести окръг? Нима те не го смятаха за свой слуга, който ги подкарва към по-добро пасище, към по-хладни ручеи, брани ги от врагове и маха ръбестите камъни от пътя им?

Не с друга цел, а за да е по-вкусно пушеното месо на трапезата пред баща му…

Тези значително по-полезни и по-умни овце бяха също толкова опитомени. Благодарение на съвсем простичък принцип — представят си правителството като слуги на народа, а пък притежателя на най-висшата власт в правителството смятаха за най-потиснатия слуга.

Неговите овчици!

Дари ги с бащинска усмивка, подхранена от чувството на собственик.

А полицаите, яхнали мотоциклети или сдържащи тълпите по целия маршрут, бяха неговите овчарски кучета. Друга порода питомни животни.

Такъв беше и самият той преди тридесет и три години, когато стъпи на този остров веднага след завършването на едно от затънтените училища на Службата за сигурност. Идваше да получи първата си държавна длъжност — полицай в Столицата. Непохватно, преливащо от възторг овчарско куче. Едно от най-незначителните овчарски кучета на предишния Всеобщ слуга.

Три години по-късно му се падна златен шанс да се прояви по време на селското въстание в родния му окръг. Познаваше добре нравите в онези земи, както и истинските водачи на бунта, затова успя да изиграе важна роля в смазването на размириците. И получи нова, по-значима длъжност в Службата за сигурност. Там му се откри възможността да се запознае с перспективни млади хора от други служби. Например с Модо — първия и най-полезния от онези, които Гарома опитоми лично.