«Божественият Фаренхайт»

Той не знае кой от нас през тези дни съм аз, но знаят едно: трябва да си самият ти, да живееш собствения си живот и да умреш със собствената си смърт.

Оризовите поля на Парагон-3 са дълги стотици мили, като безкрайна шахматна дъска, кафяво-синя мозайка под огненочервеното небе. Вечерите се появяват облаци като дим, ласкаят ориза и му шепнат.

Когато излетяхме от Парагон, край оризовите насаждения се бе опънала дълга редица от хора. Бяха напрегнати, мълчаливи, въоръжени — верига от мрачни силуети под кълбящото се небе. Всеки си имаше предавател, на китката му блестеше видеоекран. Говориха си рядко, обръщайки се едновременно към всички.

— Тук нищо.

— Къде „тук“?

— Полето на Джаксън.

— Отклонили сте се доста на запад.

— Някой провери ли участъка на Хилсън?

— Да. Нищо.

Така, като си подхвърляше случайни фрази, мрачната верига бавно се влачеше към аления залез. Вървяха часове, много часове — като изтеглящ се наниз от приблясващи диаманти.

— Тук нищо.

— И тук нищо.

— В участъка на Алън?

— Проверяваме.

— Да не сме го пропуснали?

— Ще трябва да се връщаме.

— Не е в Алън.

— Дявол да го вземе! Трябва да я намерим.

— Ще я намерим.

— Ето я! Сектор седми.

Линията замръзна. Диамантите се вкамениха в черната нощ на пещта. Екраните показваха малка гола фигура, пльоснала се в мръсна локва. До нея — колчето с името на стопанина на участъка: Ванделер. Светлинките на веригата станаха звезден куп. Стотици мъже се сбраха около крехкото телце на момичето. На гърлото й се виждаха следи от пръсти. Невинното личице беше изподрано, кръвта бе засъхнала върху дрехите й на чупливи люспи.

— Мъртва от поне три часа.

— Не е удавена, пребита е до смърт.

Един от мъжете се наведе и посочи свитата длан на детето — беше се борила с убиеца си. Под ноктите имаше късчета кожа и още незасъхнала кръв.

— Защо кръвта не е засъхнала?

— Странно.

— Кръвта на андроидите не засъхва.

— Ванделер има андроид.

— Не би могла да бъде убита от андроид.

— Това под ноктите е кръв на андроид.

— Но андроидите не могат да убиват — така са направени.

— Значи един е направен неправилно.

— Господи!

Термометърът него ден показваше 92,2 градуса по великия Фаренхайт.