Той не знае кой от нас през тези дни съм аз, но знаят едно: трябва да си самият ти, да живееш собствения си живот и да умреш със собствената си смърт.
Оризовите поля на Парагон-3 са дълги стотици мили, като безкрайна шахматна дъска, кафяво-синя мозайка под огненочервеното небе. Вечерите се появяват облаци като дим, ласкаят ориза и му шепнат.
Когато излетяхме от Парагон, край оризовите насаждения се бе опънала дълга редица от хора. Бяха напрегнати, мълчаливи, въоръжени — верига от мрачни силуети под кълбящото се небе. Всеки си имаше предавател, на китката му блестеше видеоекран. Говориха си рядко, обръщайки се едновременно към всички.
— Тук нищо.
— Къде „тук“?
— Полето на Джаксън.
— Отклонили сте се доста на запад.
— Някой провери ли участъка на Хилсън?
— Да. Нищо.
Така, като си подхвърляше случайни фрази, мрачната верига бавно се влачеше към аления залез. Вървяха часове, много часове — като изтеглящ се наниз от приблясващи диаманти.
— Тук нищо.
— И тук нищо.
— В участъка на Алън?
— Проверяваме.
— Да не сме го пропуснали?
— Ще трябва да се връщаме.
— Не е в Алън.
— Дявол да го вземе! Трябва да я намерим.
— Ще я намерим.
— Ето я! Сектор седми.
Линията замръзна. Диамантите се вкамениха в черната нощ на пещта. Екраните показваха малка гола фигура, пльоснала се в мръсна локва. До нея — колчето с името на стопанина на участъка: Ванделер. Светлинките на веригата станаха звезден куп. Стотици мъже се сбраха около крехкото телце на момичето. На гърлото й се виждаха следи от пръсти. Невинното личице беше изподрано, кръвта бе засъхнала върху дрехите й на чупливи люспи.
— Мъртва от поне три часа.
— Не е удавена, пребита е до смърт.
Един от мъжете се наведе и посочи свитата длан на детето — беше се борила с убиеца си. Под ноктите имаше късчета кожа и още незасъхнала кръв.
— Защо кръвта не е засъхнала?
— Странно.
— Кръвта на андроидите не засъхва.
— Ванделер има андроид.
— Не би могла да бъде убита от андроид.
— Това под ноктите е кръв на андроид.
— Но андроидите не могат да убиват — така са направени.
— Значи един е направен неправилно.
— Господи!
Термометърът него ден показваше 92,2 градуса по великия Фаренхайт.
* * *
Комментарии к книге «Божественият Фаренхайт», Альфред Бестер
Всего 0 комментариев