«Да направим ангел на мира»

А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще прати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви говорил. Мир ви оставям;

Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът ви дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.

DOM, многовековната катедрала на гр. Кьолн, е толкова висока, че когато човека в подножието вдигне глава към острите й върхове в небето, изпитва страх — като че е погледнал в отвъдното, което не може да се обземе с очи. А онова, което не се вижда с очи, не се побира в разума ни, то не може да отговори на много въпроси. За първи път застанали пред храма на Кьолн, гостите на града се питат: как със строителните средства на Средновековието са постигнати обемът, височината, класическата изящност на архитектурата? А като влезе в необятните дълбини на храма, човека се чувства и малък, и извисен от сводовете на капелите, музиката на стария орган, гласа на миналото… Кьолнската катедрала е основана върху мощите на светци и крале през 1248 г. Сякаш смутени от огромните мащаби на своето начинание, хората прекъсвали строителството за години; после продължавали към висините по-бързо, по-смело, окрилени от съзнанието, че изграждат Дом (DOM) за прослава на Твореца. Сам Бог ги вдъхновявал с постоянно откровение, че Кьолнската катедрала ще надживее превратностите на събитията, за да съществува в бъдещите столетия. В албума на храма един черно-бял фотос от 1945 г. приковава вниманието: част от катедралата не е пощадена от бомбардировките на англо-американците през Втората световна война; полуразрушен, безлюден е бил символът на града…

Днес населението на Кьолн надхвърля милион. С толерантни чувства тук съжителстват хора от 180 националности, приели Германия за своя втора родина. Навярно затова от 6 до 10 юни 2007 г. Кьолн беше домакин на Трийсет и първите празници на Евангелската църква. Мотото, под което премина традиционният фестивал на протестантите, бяха думите, отнасящи се до словото Божие: „Живо, силно, остро.“ Върху раменете на участниците се виждаше оранжево шалче, в края на което се четеше въпрос: „Какво направи за хората?“