«Пръстът на съдбата»

4147


1 страница из 207
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Глава IБРАТЯ ОТ РАЗЛИЧНИ МАЙКИ

В гората, на около десет мили от Уиндзър, крачат мълчаливо двама младежи с пушки на рамо. Отпред душат две чудесни ловджийски кучета, зад тях върви отлично екипиран горски пазач, в разкошна ливрея. Присъствието на рунтавите шпаньоли и на горския пазач биха изключили всяка мисъл за бракониерство, дори ако външността на ловците позволяваше да се допусне най-малкото подозрение за това.

Тази гора всъщност е обикновен резерват за фазани, собственост на техния баща генерал Хардинг. Бивш офицер от британската колониална армия в Индия, през време на двадесетгодишната си вярна служба в Изтока генералът беше събрал около двеста хиляди лири стерлинги, необходими за закупуването на имение в красивото графство Бъкс. Той се бе установил тук с надеждата да излекува болестта на черния си дроб, „спечелена“ в горещите долини на Индустан.

Замъкът от червени тухли, издигнат при царуването на Елисавета, чиито елегантни форми се открояваха в синевата между горските поляни на гъстата гора, свидетелствуваше за изтънчения вкус на генерала. А петстотинте акра прекрасно залесен парк и доходните земи, които достигаха досами жилището и половин дузината чифлици, изгодно дадени под аренда, доказваха, че бившият военен не се бе старал да събере стотици хиляди рупии1, само за да ги похарчи безразсъдно в Англия.

Двамата ловци са неговите единствени синове и поради това единствените членове на семейството му, с изключение на една сестра на седемдесет и шест години, която само се споменава в разказа.

Като се вгледа човек внимателно в двамата младежи, забелязва, че макар и еднакви на ръст, те се различават по възраст и изглед. И двамата имат бронзов цвят на лицето, но с различен оттенък. По-възрастният, на име Найджъл, е с почти маслиненотъмна кожа, а правите му черни коси на слънце преливат в алени отблясъци.

По-младият, Хенри, има по-нежна и розова кожа, а хубавата му златисто-кестенява коса се спуска по шията му на вълнообразни къдрици.

Толкова са различни наглед, та един чужденец мъчно би могъл да си представи, че са братя.

Комментарии к книге «Пръстът на съдбата», Чакъров

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства