«Пръстът на съдбата»

4336


3 страница из 207
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Боже мой, господин Найджъл — отвръща горският пазач, към когото се отнася този упрек, — с камшик съм го бил, но нищо не помага. То просто няма вродено чувство за лов.

— Тогава ще му го дам! — изревава младият англо-индиец, пристъпил с ножа в ръка към рунтавия шпаньол — Гледай!

— Спри, Найджъл — намесва се Хенри. — Нима ще нараниш кучето?

— А теб какво те засяга? То е мое, а не твое.

— Засяга ме. Не искам да стигаш до жестокост. Бедното животно не е виновно. Може би, както ти каза, вината е у Дик, който го е дресирал лошо.

— Благодаря, господин Хенри! Много съм ви задължен за комплимента. Разбира се, вината винаги е моя. Все пак аз положих всички усилия. Много съм ви задължен, господин Хенри!

Доги Дик, макар и млад, не е нито красив, нито симпатичен. Той съпровожда думите си с поглед, който свидетелства, че душата му е още по-грозна от непривлекателното му лице.

— Млъкнете и двамата — изкрещява Найджъл. — Искам да накажа кучето си, както заслужава, а не тъй както изглежда се иска на теб, господин Хенри. Трябва ми пръчка, за да го набия.

Това, което отсича от едно дърво, не е просто пръчка, а цяла тояга с дебелина около един пръст. Той захваща да удря ожесточено кучето и жално скимтене изпълва гората.

Напразно Хенри умолява брат си да престане. Найджъл продължава да налага.

— Продължавайте така — вика жестокият пазач. — За негово добро е.

— Колкото се отнася до тебе, Дик, ще те обадя на баща си.

Гневното възклицание на брат му и глухото ръмжене на дивака с дългите гамаши са всичко, което предизвиква упрека на Хенри. Разярен, Найджъл удря още по-силно.

— Срамота е, Найджъл! Достатъчно си бил нещастното животно. Престани!

— Не и преди да съм му оставил спомен от мен!

— Какво ще правиш? — пита тревожно Хенри, като вижда брат си да хвърля пръчката и да размахва ножа. — Да не би да искаш…

— Да му отсека ухото?… Точно това е моето намерение.

— По-напред ще ми отсечеш ръката! — надава вик младият човек, като се хвърля на колене и закрива с ръце главата на кучето.

— Долу ръцете, Хенри! Кучето ми принадлежи, мога да правя с него каквото си искам, долу ръцете!

— Не!

— Тогава толкова по-зле за тебе!

С лявата ръка Найджъл сграбчва ухото на животното, а с другата замахва с все сила.

Комментарии к книге «Пръстът на съдбата», Чакъров

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства