— Боже мой, господин Найджъл — отвръща горският пазач, към когото се отнася този упрек, — с камшик съм го бил, но нищо не помага. То просто няма вродено чувство за лов.
— Тогава ще му го дам! — изревава младият англо-индиец, пристъпил с ножа в ръка към рунтавия шпаньол — Гледай!
— Спри, Найджъл — намесва се Хенри. — Нима ще нараниш кучето?
— А теб какво те засяга? То е мое, а не твое.
— Засяга ме. Не искам да стигаш до жестокост. Бедното животно не е виновно. Може би, както ти каза, вината е у Дик, който го е дресирал лошо.
— Благодаря, господин Хенри! Много съм ви задължен за комплимента. Разбира се, вината винаги е моя. Все пак аз положих всички усилия. Много съм ви задължен, господин Хенри!
Доги Дик, макар и млад, не е нито красив, нито симпатичен. Той съпровожда думите си с поглед, който свидетелства, че душата му е още по-грозна от непривлекателното му лице.
— Млъкнете и двамата — изкрещява Найджъл. — Искам да накажа кучето си, както заслужава, а не тъй както изглежда се иска на теб, господин Хенри. Трябва ми пръчка, за да го набия.
Това, което отсича от едно дърво, не е просто пръчка, а цяла тояга с дебелина около един пръст. Той захваща да удря ожесточено кучето и жално скимтене изпълва гората.
Напразно Хенри умолява брат си да престане. Найджъл продължава да налага.
— Продължавайте така — вика жестокият пазач. — За негово добро е.
— Колкото се отнася до тебе, Дик, ще те обадя на баща си.
Гневното възклицание на брат му и глухото ръмжене на дивака с дългите гамаши са всичко, което предизвиква упрека на Хенри. Разярен, Найджъл удря още по-силно.
— Срамота е, Найджъл! Достатъчно си бил нещастното животно. Престани!
— Не и преди да съм му оставил спомен от мен!
— Какво ще правиш? — пита тревожно Хенри, като вижда брат си да хвърля пръчката и да размахва ножа. — Да не би да искаш…
— Да му отсека ухото?… Точно това е моето намерение.
— По-напред ще ми отсечеш ръката! — надава вик младият човек, като се хвърля на колене и закрива с ръце главата на кучето.
— Долу ръцете, Хенри! Кучето ми принадлежи, мога да правя с него каквото си искам, долу ръцете!
— Не!
— Тогава толкова по-зле за тебе!
С лявата ръка Найджъл сграбчва ухото на животното, а с другата замахва с все сила.
Комментарии к книге «Пръстът на съдбата», Чакъров
Всего 0 комментариев