Кръв оросява лицата на двамата братя и шурва на алени вълни по бялото руно на рунтавия шпаньол. Но кръвта не е от кучето на Найджъл, а от Хенри, малкият пръст на лявата ръка на когото е прорязан от ставата до нокътя.
— Това ще те научи да не се месиш в моите работи — провиква се Найджъл, без да изкаже ни най-малко съжаление за дивата си постъпка. — Друг път да си слагаш ръцете в джобовете.
Грубостта на забележката накарва най-сетне да закипи саксонската кръв на по-младия брат, останал напълно хладнокръвен от болката на раната.
— Подлец! — изкрещява той, — хвърли ножа си и излез напред. Макар и да си три години по-голям от мене, аз не се боя от теб и на свой ред ще ти дам да се разбереш.
Обезумял от ярост, че е предизвикан от едно дете, което бе свикнал да наказва както си иска, Найджъл изпуска ножа си. Двамата братя започват свиреп бой с пестници, сякаш в жилите им не тече същата кръв.
Както казахме, между двамата братя съществува малка външна разлика: Найджъл е по-висок, а Хенри — по-добре сложен. В този род борба мускулите на саксонеца видимо превъзхождат тия на англо-индиеца; след десетина минути последният бива така здраво натупан, че горският пазач се вижда принуден да се намеси. Той би стоял настрана, ако Хенри се бе оказал по-слабият.
И дума вече не може да става за лов. Като обвива с кърпа ранената си ръка, Хенри извиква кучето си и поема обратно пътя към замъка. Найджъл, посрамен от поражението си, следва отдалеч; Доги Дик до него, а изцапаният с кръв рунтав шпаньол по петите му.
Бързото завръщане на ловците изненадва генерал Хардинг. Дали реката е замръзнала? Друго ли убежище са потърсили глухарите? Окървавената кърпа привлича вниманието му. Раната на Хенри и подутото лице на Найджъл, налага обяснение. Всеки от двамата братя излага своето. Естествено горският пазач подкрепя това на по-възрастния брат, но старият войник съумява да различи истината и Найджъл получава големия дял от упреците, които отправя към децата си.
Денят се оказва лош за всички с изключение на черното куче. Доги Дик не излиза невредим от караницата. Генералът му заповядва да съблече ливреята си и незабавно да напусне замъка, като го заплашва да не се мярка вече из земите му, ако не иска да бъде сметнат за бракониер.
(обратно)Глава IIДОГИ ДИК
Комментарии к книге «Пръстът на съдбата», Чакъров
Всего 0 комментариев