«Ямайски марони»

Плавайки като бездомен скитник из моретата на Западноиндийските острови, аз случайно се озовах в Монтеговия залив, разположен на северозападното крайбрежие на остров Ямайка. Пред мене се разкри величествен полукръгъл лиман, заобиколен от гористи възвишения, които напомняха зелен полумесец. В средата на този полумесец се гушеше самият град Монтего Бей. Белите стени на къщите и жалузите на прозорците изпъкваха ярко сред буйната растителност от палми, банани, лимони, пъпешови дървета и магнолии. По планинските склонове се откриваха захарни и кафеени плантации и огради на животновъдни чифлици. Господарските жилища на стопанствата заемаха лично място под сянката на портокалови горички и дъбрави от бахарови дървета. От двете страни на всеки дом се виждаха покрити веранди.

Тишина и покой вееше от цялата картина и човек би допуснал, че градът е глухо селище, ако високите мачти, които пресичаха водоравната линия на брега, не издаваха неговия пристанищен характер. Не се забелязваха повече от двайсетина мачти, тънки и прави като свещи. Тяхната малобройност и пълното мъртвило в залива, чиито води единствен нашият кораб пореше, свидетелствуваха за упадък в пристанището.

Ала ако бях попаднал тук половин век по-рано, щях да видя друга гледка: стотици кораби в пристанището — на кей или на котва — едни току-що пристигнали, други на път за открито море, трети вдигнали платна, готови да отплават: лодки и баркаси, които сноват из залива; шумна тълпа на брега, накратко, щях да забележа, че кипи живот, какъвто обикновено се наблюдава в процъфтяващите пристанища.

Това са били времена на напрегнат духовен живот, когато народите, в чиито сърца дълго е расъл и зрял стремежът към освобождение — както се таят и набират силите на огъня в кратера на вулкан пред мощно изригване, — въстанаха накрая в името на свободата и разбиха хиляди и хиляди окови от двете страни на Атлантическия океан.