«Maris Stela»

Елисавета БагрянаMaris Stela Небесният глобус завъртя първата си четвърт,звездите, изгрели на хоризонта, стигнаха зенит.Пред мен се дигат криловидните мъглявини на Ориона,а над главата ми трепти Северната корона…Дивна нощ на първи септември, съчеталавъв светлината си седефенобяланегата на отминаващото лятос тръпката на идещата есен,и тази гледка, вечно съща и позната,превърнала на свят безкраен, неизвестен…Нощ на треска, безсъние и безконечна мисъл,която лети в пътищата с незнайните странници,изравнява всички брегове и граници                                        и унисав съзерцание,в екзалтации,в странни порицания…Аз незнам в тази нощ къде е хвърлил котва тойи дали във висините, сред атмосферата, трещещаот електрически змии, стрели и радиовълни,нашите две мисли, литнали, някъде се срещат.Аз не знам над какви бездни неговият взор витае,към коя страна клони магнита устремът му таен:Може би на своя мост изправен бди като изваяни ням се взира в заплашителния бунт на тъмните води,които искат да погълнат земя, небе, звездии смелия мореплавател…Може би сега седи самъчик в своята каютанад дългото писмо за мен, склонил глава,и в мерното полюшване, команди, тракане, нечутоми шепне най-възторжените, най-нежните слова,зове ме свой живот и сън,пътеводителка звезда!…А може бина някой бряг, в далечен край, незнаен град,сред винени пари, глъч и дим, и счупени стакани,сред луди викове и песни, и охрипнали заканив някой непознат бордей, пирува до забраваи не усеща часовете как идат и отминават…И погледът му, жарко пламнал в мимолетна съблазън,е хищен клюн завпил в цъфналата като прясна ранаизкусителна уста на някоя мургава Зенана…Не, не — махнете се от мене,пиявици-съмнения,кръвта ми топла и запялакато порой на пролет,не е за вашите смукала.И ето:завърта се екранът на небето.Златисторозовият веев на утринта отвявазвездите като ситен прахзад сребърния праг на хоризонта,                                детоедна остава само тя,най-светлата, света— на моряците звездата.О, върни го вярно в залива безмълвен,след бури и след мълнии —безпределната ми преданост да го прегърне!… Информация за текста

© Елисавета Багряна

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Елена Николова

Издание: Елисавета Багряна. „Амазонка. Избрана лирика в два тома.“ „Български писател“. С. 1973

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11744]

Последна редакция: 2009-05-21 08:40:00

Реклама на сайте