«Възкресение»

Константин БалмонтВъзкресение Слава на добрата мисъл,Слава на доброто слово,Слава на доброто дело —трите огъня, и некаи за трите да е вечност.Който носи блага мисъл,той изрича блага дума,той преследва благо дело —и на трите пътя — слава.Мисълта е чисто зърно,словото — стъбло високо,делото — богата жътва,триединство увенчавасъс сполука всяко дело,и на трите лъча — слава.А за битките житейски,закален от светлинатасъс закалка тройна, яка,питащият Заратустрасе размисли за смъртта.Той сърцето си попита,но мълчеше то печално,и попита той тогавасветлия Ахурамазда1:„Ще ли победим смъртта?“Светлина на световетеи създател на живота,луннолик и слънцеок,каза му Ахурамазда,и на Заратустра рече:„Знай, нощта е само отдихза негаснещото слънце,пъпките с роса пои тя,щом човек възкръсне, значипобедена е смъртта.“Сведен пред Ахурамазда,звездните нозе целуващ,пак попита Заратустра,със съмнения изпълнен:„Беше тяло, прах то стана,вятърът прахта разнесе.Ще ли тази прах възкръснепак по пътищата грешни?“В гръм и мълнии облечен,балдахин развял високоот небесните дъги,каза му Ахурамазда,и на Заратустра рече:„В онзи миг, когато стройноаз изграждах небесатабез греди и без подпори,само от сърцевинатана рубините извличахсветлината за простора;в онзи миг велик, когатос моята любов и воляна зачатия утробастана кръглата земя;в онзи миг, когато зърноаз за първи път създадохкато твърд източен бисер,в прахоляка разпиляномногократно да възкръсне;в онзи миг, когато тукапод властта на дух и волявъв дърветата, в тревитезакипяха съкровеночародейните вълшебствана живителния огън;в онзи миг велик, когатоот целувката за пръв пътвъв утроба материнскавзеха да се очертаватдве ръце, нозе, очи —в ударите на животанад мъртвилото безлико,в тези живи очертания,сякаш от небитиетоза живот и смърт спасени,имаше по-мъчни тайниот възторга да възкръснеш;минало и настояще —бъдното отглеждат те.Не от минало създавахвсеки днешен миг вълшебен,не от минало ковах азсинева като емайл,изумруда на тревитеи на всеки цвят рубинааз от нищото изтръгнахс воля, с творческа мечта.Колко ми е лесно вечетежкия метал да взема,във горнилото да духнаи в разискрения огънковкия метал да вая.Чука тежък ще издигна,чука бляскав ще стоваря,пламъкът игрив ще бъде,жив животът е, смърт няма.Запомни и не забравяйсамо тези три завета —мисъл, слово и деяние.Знай, Възраждане ще има,ако волята е силна,