«Възкресение»

Константин Балмонт Възкресение

Слава на добрата мисъл, Слава на доброто слово, Слава на доброто дело — трите огъня, и нека и за трите да е вечност. Който носи блага мисъл, той изрича блага дума, той преследва благо дело — и на трите пътя — слава. Мисълта е чисто зърно, словото — стъбло високо, делото — богата жътва, триединство увенчава със сполука всяко дело, и на трите лъча — слава. А за битките житейски, закален от светлината със закалка тройна, яка, питащият Заратустра се размисли за смъртта. Той сърцето си попита, но мълчеше то печално, и попита той тогава светлия Ахурамазда1: „Ще ли победим смъртта?“ Светлина на световете и създател на живота, луннолик и слънцеок, каза му Ахурамазда, и на Заратустра рече: „Знай, нощта е само отдих за негаснещото слънце, пъпките с роса пои тя, щом човек възкръсне, значи победена е смъртта.“ Сведен пред Ахурамазда, звездните нозе целуващ, пак попита Заратустра, със съмнения изпълнен: „Беше тяло, прах то стана, вятърът прахта разнесе. Ще ли тази прах възкръсне пак по пътищата грешни?“ В гръм и мълнии облечен, балдахин развял високо от небесните дъги, каза му Ахурамазда, и на Заратустра рече: „В онзи миг, когато стройно аз изграждах небесата без греди и без подпори, само от сърцевината на рубините извличах светлината за простора; в онзи миг велик, когато с моята любов и воля на зачатия утроба стана кръглата земя; в онзи миг, когато зърно аз за първи път създадох като твърд източен бисер, в прахоляка разпиляно многократно да възкръсне; в онзи миг, когато тука под властта на дух и воля във дърветата, в тревите закипяха съкровено чародейните вълшебства на живителния огън; в онзи миг велик, когато от целувката за пръв път във утроба материнска взеха да се очертават две ръце, нозе, очи — в ударите на живота над мъртвилото безлико, в тези живи очертания, сякаш от небитието за живот и смърт спасени, имаше по-мъчни тайни от възторга да възкръснеш; минало и настояще — бъдното отглеждат те. Не от минало създавах всеки днешен миг вълшебен, не от минало ковах аз синева като емайл, изумруда на тревите и на всеки цвят рубина аз от нищото изтръгнах с воля, с творческа мечта. Колко ми е лесно вече тежкия метал да взема, във горнилото да духна и в разискрения огън ковкия метал да вая. Чука тежък ще издигна, чука бляскав ще стоваря, пламъкът игрив ще бъде, жив животът е, смърт няма. Запомни и не забравяй само тези три завета — мисъл, слово и деяние. Знай, Възраждане ще има, ако волята е силна, Възкресението тук е истина, а не лъжа.“ И се вдигна Заратустра, чул, че тътенът затихва, и видя в небето синьо седмоцветната дъга, и видя под планината ниви, пасища, дома си, и дочу в горите гъсти звънък славей как запя.

Информация за текста

© 1993 Андрей Андреев, превод от руски

Константин Балмонт

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2010

Издание:

Константин Балмонт. Дойдох да видя слънцето. Избрана лирика

Рецензент: Милена Лилова

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Мила Томанова-Димитрова

Издателска къща „Христо Ботев“, София, 1993

ISBN 954-445-053-X

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-01-10 18:20:00

1

Божество от древноизточната религия зороастризъм, олицетворение на силите на доброто. — Бел.прев.

(обратно)

Реклама на сайте