«Синя далия»

— Гевин, защо? — Взе Люк на ръце и го потупа по гърба. — Няма нищо, миличък. Отново ще го построиш.

— Моята къщичка! Моята къщичка!

— Стана, без да искам — оправда се Гевин, но дяволитият блясък в очите, заради който Стела едва сдържа смеха си, не изчезна. — Количката я събори.

— Не се и съмнявам, че е била количката… след като си я побутнал към къщичката. Не можеш ли да си играеш, без да го дразниш? Той не те закача.

— Просто си играех. Той е малко бебе.

— Точно така. — Погледът й накара Гевин да наведе глава. — Ако си решил и ти да се държиш като бебе, прави се на бебе в своята стая. Сам.

— Беше някаква тъпа къщичка.

— Неее, мамо! — Люк сложи длани на двете й бузи и я погледна с тъжните си влажни очи. — Беше хубава.

— Можеш да построиш по-хубава. Нали? Гевин, остави го на мира. Не се шегувам. Имам работа в кухнята, татко ще пристигне след малко. Искаш ли да бъдеш наказан точно когато той се прибира у дома?

— Не. Значи не мога да правя нищо.

— Лоша работа. Жалко, че нямаш играчки. — Стела остави Люк на пода. — Построй си нова къщичка, Люк. Не пипай кубчетата му, Гевин. Ако се наложи отново да дойда, ще съжаляваш.

— Искам да изляза навън! — промърмори Гевин зад гърба й, докато тя се отдалечаваше.

— Не можеш, защото вали. Налага се всички да стоим затворени тук, така че бъди послушен.

Ядосана, тя се върна при готварската си книга и се опита да проясни съзнанието си. С гневен жест включи телевизора в кухнята. Господи, колко й липсваше Кевин. През целия следобед децата се държаха непоносимо, а тя се чувствате объркана и не знаеше как да се справи. През четирите дни, откакто Кевин бе заминал в командировка, често се суетеше като обезумяла. Трябваше да се грижи за къщата и момчетата, да ходи на работа и да върши всичко сама.

Защо кухненските уреди решаваха да обявят стачка точно когато съпругът й е извън града? Вчера съдомиялната машина се беше скапала, а днес и тостерът бе изгорял.

Когато бяха заедно, следваха изключително спокоен ритъм. Поделяха си задълженията, грижите за възпитанието на синовете си и забавните мигове с тях. Ако сега си бе у дома, Кевин щеше да играе с момчетата и да раздава правосъдие, докато тя готви.

Или по-добре той да готви, а тя да си играе с момчетата.