Без да изчаква и секунда повече, прекоси стаята и умело проряза с меча си гърба на мъжа. Стаята се изпълни от писъка на непознатия, той скочи от изплашената Енид и отскочи от нападателя си.
Енид беше безкрайно учудена, като видя причината, заради която насилникът й беше скочил толкова бързо.
— Брен, какво правиш тук?
Младежът спокойно отговори:
— Предполагам, цяло щастие е, че конят ми ме хвърли на земята, защото в противен случай нямаше да дойда навреме й да въздам справедливост. Той те насили, нали?
— Да — отвърна Енид и ридания на облекчение разтърсиха цялото й тяло.
— Момичето не беше девица! — яростно извика непознатият, притиснал с ръце кървящата рана на гърба си.
„Това не е бащата на момичето“ — помисли си странникът, видял колко младо бе всъщност момчето. Очевидно бе, че младежът не е от селото, тъй като богатството му бе видно от разкошно избродираната му мантия върху сребристата, туника. Мечът, с който го бе ранил, беше такъв, какъвто никога преди не беше виждал: широк, но тънък и лек, а върху дръжката му бяха инкрустирани искрящи сини и червени скъпоценни камъни.
— Фактът, че не е девица, не ти дава право да я насилваш. Да, известно е, че Енид не скъпи красотите си — каза младежът и с по-нисък глас прибави: — но те са само за хора, които сама си е избрала. Тя те е поканила у дома си и ти си й се отблагодарил по този непростим начин. Какво да бъде наказанието, Енид? Дали да не му отрежа главата и да я поставя в краката ти, или по-добре да скъся този орган, който беше толкова гордо издигнат само допреди малко?
Мъжът избухна:
— Ще извадя сърцето ти за тези думи, момченце!
Откъм вратата се дочу смях: там вече се бяха насъбрали жени. Лицето на голия мъж почервеня от ярост. И сякаш за да прибави още към унижението му, към смеха на жените се присъедини и смехът на момчето.
И тогава за всеобща изненада Енид с възмущение каза:
— Брен, не би трябвало да го правиш за смях пред всички.
Смехът изведнъж престана, момчето я изгледа с презрение.
Комментарии к книге «Зимни огньове», Джоанна Линдсей
Всего 0 комментариев