— Да — отвърна накрая той. Би могъл да й разкаже за трудностите, през които бе преминал, но не беше в такова настроение, пък и тя щеше скоро да си има такива, ако той продължеше да се занимава с нея.
— Къде са мъжете от това село? Не видях дори старец, който да си губи времето наоколо.
За момент момичето се усмихна тъжно.
— Така се случи, че старците се разболяха от треска преди две зими и измряха. Много млади и стари мъже умряха тази година. — След тези думи усмивка отново озари лицето й. — Тази сутрин е забелязан глиган и мъжете организираха хайка за залавянето му. Довечера ще има празненство и аз ви каня да се присъедините към трапезата ни.
Любопитството му го подтикна да попита:
— Нямате ли ниви за обработване? Или глиганът е по-важен?
Момичето се разсмя.
— Веднага се разбира, че сте живели край морския бряг, защото в противен случай щяхте да знаете, че реколтата се засява на пролет и се събира на есен — през останалото време има много малко работа.
По челото му се изписа дълбока бръчка.
— Значи очакваш мъжете да се приберат скоро?
— Не, ако успеят да го хванат — разсмя се тя. — Предполагам, че доста ще се забавят, докато го преследват, за да се насладят по-дълго на гонитбата. Не се случва толкова често да се види глиган наблизо.
Чертите на мъжа се отпуснаха, а върху устните му се появи усмивка.
— Как се казваш, момиче?
— Енид — кратко отговори тя.
— А имаш ли съпруг, Енид?
Тя се изчерви и сведе поглед.
— Не, господине, аз все още живея с баща си.
— И той ли е с останалите?
Очите й отново се засмяха.
— Не би пропуснал такъв шанс!
„Прекалено е хубаво, за да бъде истина“ — помисли си той, преди да заговори отново.
— Пътувам отдалече и сутрешното слънце е толкова изтощително, Енид. Мога ли да почина за малко у вас?
За първи път по лицето й се изписа смущение.
— Аз, аз не…
— Само за няколко минутки, Енид — бързо прибави той.
За момент тя се замисли.
— Сигурна съм, че баща ми няма да има нищо против — отвърна момичето и го поведе.
Комментарии к книге «Зимни огньове», Джоанна Линдсей
Всего 0 комментариев