«Зимни огньове»

2248

Описание

При нападение над бащиния й дом викингите отвличат красивата лейди Брена и я отвеждат далеч през ледените води на Северно море. Непокорна и решителна, тя не приема съдбата си на пленница и се заклева, че никога никой варварин няма да притежава душата и сърцето й. Но войнствената й природа среща жаркия темперамент на Гарик Хаардрад — гордия син на жесток викингски вожд, който я въвлича във вихъра на бурните си чувства, предизвиквайки огньове на неутолима страст, които се разгарят през студените норвежки нощи и поставят началото на една пламенна любов.



2 страница из 218
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Да — отвърна накрая той. Би могъл да й разкаже за трудностите, през които бе преминал, но не беше в такова настроение, пък и тя щеше скоро да си има такива, ако той продължеше да се занимава с нея.

— Къде са мъжете от това село? Не видях дори старец, който да си губи времето наоколо.

За момент момичето се усмихна тъжно.

— Така се случи, че старците се разболяха от треска преди две зими и измряха. Много млади и стари мъже умряха тази година. — След тези думи усмивка отново озари лицето й. — Тази сутрин е забелязан глиган и мъжете организираха хайка за залавянето му. Довечера ще има празненство и аз ви каня да се присъедините към трапезата ни.

Любопитството му го подтикна да попита:

— Нямате ли ниви за обработване? Или глиганът е по-важен?

Момичето се разсмя.

— Веднага се разбира, че сте живели край морския бряг, защото в противен случай щяхте да знаете, че реколтата се засява на пролет и се събира на есен — през останалото време има много малко работа.

По челото му се изписа дълбока бръчка.

— Значи очакваш мъжете да се приберат скоро?

— Не, ако успеят да го хванат — разсмя се тя. — Предполагам, че доста ще се забавят, докато го преследват, за да се насладят по-дълго на гонитбата. Не се случва толкова често да се види глиган наблизо.

Чертите на мъжа се отпуснаха, а върху устните му се появи усмивка.

— Как се казваш, момиче?

— Енид — кратко отговори тя.

— А имаш ли съпруг, Енид?

Тя се изчерви и сведе поглед.

— Не, господине, аз все още живея с баща си.

— И той ли е с останалите?

Очите й отново се засмяха.

— Не би пропуснал такъв шанс!

„Прекалено е хубаво, за да бъде истина“ — помисли си той, преди да заговори отново.

— Пътувам отдалече и сутрешното слънце е толкова изтощително, Енид. Мога ли да почина за малко у вас?

За първи път по лицето й се изписа смущение.

— Аз, аз не…

— Само за няколко минутки, Енид — бързо прибави той.

За момент тя се замисли.

— Сигурна съм, че баща ми няма да има нищо против — отвърна момичето и го поведе.

Комментарии к книге «Зимни огньове», Джоанна Линдсей

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства